— Никак не си глупава — усмихна се Дайкс.
Той махна на двама от хората си, които изведоха жените от стаичката и ги поведоха към една врата в дъното на тесен коридор. Отключиха я и ги блъснаха вътре толкова силно, че те паднаха на пода.
— Джесика?! — ахна Джули и се втурна да им помогне.
— Добре ли си, Джули? — попита Рийл и загрижено се вгледа в подутото й лице.
— Да, нищо ми няма — каза момичето и отправи любопитен поглед към другата жена.
— Това е Лора — представи я Рийл. — Моята дъщеря…
— Но защо дойдохте, за бога? — възкликна Джули. — Те ще ви убият!
— Всичко ще бъде наред — поклати глава Рийл, огледа стените за подслушвателни устройства и за двайсет секунди откри две. — Всичко ще бъде наред.
— Здравей, Лора — протегна ръка момичето. — Аз съм Джули Гети.
Лора направи неуспешен опит да се усмихне. Явно умираше от страх.
— Защо я доведе тук? — попита Джули.
— Нямах избор. Иначе щяха да те убият.
— А сега ще убият и трите ни!
— Не, ще убият само мен.
— Правилно — обяви Дайкс, който се беше изправил на прага. — А сега да се опознаем — добави с усмивка той и протегна ръка.
— Не! — извика Рийл и застана пред Лора.
— Нямах предвид нея, а теб, Сали — разшири се усмивката на Дайкс. — Може би трябваше да кажа да се опознаем отново.
44
— Чанг-Ча Ии?
Чанг-Ча вдигна глава и погледна мъжа срещу себе си. Беше нисък и слаб, с тъмна коса и квадратни очила.
— Да?
— Последвайте ме, моля.
Поеха по дълъг коридор. Мъжът забави крачка и се изравни с нея.
— Разбира се, ние добре ви познаваме, другарко Ии — подхвърли той. — В нашите кръгове вие сте жива легенда. Национален герой.
— Не съм герой, другарю, а просто човек, който изпълнява задачите, поставени от родината. Герой е нашият Велик вожд, герои са неговите баща и дядо. Те са истинската гордост на родината ни.
— Разбира се, разбира се — бързо закима мъжът. — Не бих искал да кажа нещо, което да…
— Не съм и си помислила друго — прекъсна го тя. — Нека спрем дотук.
Човекът поруменя и само кимна.
Въведоха я в малка стая с дървена ламперия и мигаща луминесцентна лампа на тавана. Светлината потрепваше толкова интензивно, че ако не беше свикнала с проблемите на електрозахранването в цялата страна, Чанг-Ча би получила мигрена.
Тя седна край маса с издраскана повърхност и сключи ръце в скута си. Погледна към бетонния под и се запита дали циментът е бил произведен в някой от трудовите лагери. Затворниците бяха много добри в този занаят. Може би защото трудната, опасна и нездравословна работа се изпълняваше по-добре от роби, отколкото от свободни хора. Или които се мислят за такива.
Вратата се отвори и в стаята влязоха двама мъже. Единият беше генералът, пред когото Чанг-Ча изложи неоспорими доказателства за вината на Пак и пусна записа на гласа. Знаеше, че този човек е един от преданите последователи на Пак — нещо, което насочваше подозренията към него. А това означаваше, че е готов на всичко, за да демонстрира лоялността си. След което щеше да се погрижи да я накаже за компрометирането на близкия си другар. Другият мъж носеше тъмен костюм с бяла риза без вратовръзка. Ризата беше старателно закопчана догоре. В ръката му се поклащаше обемисто куфарче.
Седнаха и любезно я поздравиха.
Тя почтително сведе глава и зачака. Отдавна беше усвоила правилото да отваря уста само в отговор на поставените й въпроси. В противен случай имаше опасност да я заподозрат, че разсъждава. А тя не искаше това.
— Планът се развива добре, другарко Ии — започна генералът. — Скоро ще бъдеш готова за великата си мисия в полза на родината.
Тя кимна.
Цивилният пое разговора.
За секунда Чанг-Ча си позволи леко разсейване. Колко съвещания беше провела в компанията на военни и цивилни? Всички те говореха много, но рядко казваха нещо, което да не й е известно. Цивилният извади три снимки от джоба на сакото си и тя отново насочи вниманието си към него.
Първата беше на жена. Тъмнокоса и красива. Сините й очи контрастираха с цвета на косата й. Ефектът беше забележителен — косата ставаше някак по-мека и подчертаваше очите й.
— Първата дама на Съединените американски щати — обяви мъжът с костюма.
— Империята на Злото, която иска нашето унищожение — бързо добави генералът.
Чанг-Ча знаеше коя е тази жена. Беше виждала снимката й при своите чести пътувания в чужбина.
— Името й е Елинор Кашън — добави Костюма.
Тя знаеше и това, но само кимна.
Той посочи следващата снимка. Момиче на около петнайсет. Чанг-Ча веднага се досети кое е то. Тъмноруса коса и голяма прилика с жената.