— Сбогом, Леон — прошепна в ухото му тя. — Ако някъде в ада срещнеш любимия си фюрер, предай му да ми целуне задника! — После отново закрещя: — Да, да! Давай, мръснико!
Същевременно ръцете й натиснаха врата му надясно, а левият й крак блъсна главата му в обратната посока. Вратът му се прекърши с отчетливо пропукване.
Краката й разхлабиха хватката си. Тя се оттласна от него, повдигна безжизнената му ръка и свали часовника от нея. После, останала без дъх, бавно се надигна от пода.
Грабна пистолета му с все още окованите си ръце и пристъпи към вратата. Сведе очи към часовника, отброи пет секунди и стреля в тавана. Три пъти в бърза последователност.
След което се отприщи адът.
46
Камионът, който беше подминал вана по-рано, направи обратен завой и спря. От ремаркето излязоха три големи черни автомобила, във всеки от които имаше по осем души. Всичките с бронежилетки, уреди за нощно виждане и оръжие.
Автомобилите се насочиха към комплекса на неонацистите.
След тях потеглиха още десет души, паркирали мотоциклетите си на четиристотин метра по-назад. Те също носеха бронежилетки и уреди за нощно виждане, а оръжието им беше едрокалибрено. Сякаш бяха тръгнали на лов за мечки. Или поне за неонацисти.
Начело на тази група беше Роби. Изкачиха малко възвишение и бързо се спуснаха по обратния склон. Комплексът от няколко сгради, защитен от телена ограда, се появи на триста метра пред тях. Роби погледна часовника си и изчака пет минути. После направи знак на хората си да поемат напред.
Спряха на трийсет метра от оградата. Оптиката им бързо засече зелените контури на охраната. Бяха само трима. Групата на Роби се приближи с още петнайсет метра. С насочени пушки. Върху гърдите на униформените от другата страна на оградата се появиха червени точици.
Роби отново погледна часовника си, заковал очи в стрелката на секундарника.
После екнаха три последователни изстрела и той се понесе напред.
В същия миг гръмнаха пушките на неговите хора. Тримата часовои се свлякоха на земята. Не бяха мъртви, а само упоени. Никой нямаше намерение да ги лишава от тежките присъди, които ги очакваха.
Секунди по-късно Роби се прехвърли през оградата, следван от петима членове на екипа си. Посрещнаха ги с интензивна стрелба в момента, в който се приземиха. Те залегнаха и отвърнаха на огъня. Този път с бойни патрони.
Междувременно автомобилите се приближаваха към портала с изключени светлини. Благодарение на електродвигателите, с които бяха оборудвани, придвижването им беше абсолютно безшумно. Охраната нямаше време да реагира. Бариерата отхвръкна встрани и тежките коли нахлуха в периметъра. Мъжете, които изскочиха от тях, светкавично се насочиха към основната сграда.
Двамата пазачи пред входа бяха обградени и завързани.
Рийл застреля пазача в коридора, който подслушваше „любовните подвизи“ на шефа си. А също и още един неонацист, който изскочи срещу нея с насочен пистолет.
Миг по-късно обаче се оказа залепена за стената, изпуснала оръжието от окованите си ръце след светкавичен ритник. Успя да запази равновесие, вдигна глава и се втренчи в лицето на огромния Албърт, облечен в черна есесовска униформа. Очите му се плъзнаха по бельото й, езикът му изскочи и облиза устните.
— Мисля да се позабавлявам с теб, сладурче — изръмжа той.
Ударът беше толкова бърз, че Албърт не успя да реагира. Улучен в слабините от тежкия ритник, той се прегъна на две. Без да му дава време да се опомни, Рийл се завъртя и му нанесе унищожителен саблен удар в десния бъбрек. Той нададе яростен вик, който обаче продължи само секунда. Използвайки отсрещната стена на коридора като площадка за изстрелване, тя се вдигна във въздуха и заби в задника му двата си крака едновременно. Все още прегънат на две, Албърт полетя с главата напред. Сблъсъкът на темето му със стената беше толкова силен, че вратът му се изви нагоре под невъзможен ъгъл в момента, в който главата отскочи назад. Резултатът отново беше огласен чрез фаталното пропукване.
Мъртвият Албърт падна на колене. Но Рийл вече летеше напред, без да изчака окончателното му рухване на бетонния под.
От коридора вляво долетя пронизителен вик и тя се насочи натам.
На прага на някаква врата се появи олюляващата се фигура на мъж с нож в гърдите. Секунда по-късно той се свлече на пода, а шапката му се търкулна до него.
Лора надникна през вратата, зърна Рийл и извика:
— Разделиха ни с Джули. Мисля, че е някъде в съседните стаи. Трябва да побързаме!
Двете хукнаха към дъното на коридора, защото от там се разнесе трясък на счупени стъкла, последван от викове и изстрели.