— И противоречи на истината — добави с леден тон Рийл.
Роби помълча известно време, след което смени темата.
— Ти не си ни повикал тук да ни кажеш да не правим нищо, нали? — обърна се към Синия той.
— Не, разбира се. Исках да ви предупредя.
— За какво? — попита Рийл.
— Става въпрос за вилата, в която се е самоубил Пак…
— Е, и?
— Може би сте били засечени.
— Невъзможно! — каза Рийл. — Не видяхме никого, включително и на охранителните камери.
— Но предупрежденията, които идват при нас, сочат, че може би наистина сте били засечени. А ако е така, вие също се превръщате в мишени.
— Е, няма да ни е за пръв път — отвърна Роби и погледна Рийл. — Но ако имах право на избор, лично аз бих предпочел неонацистите пред севернокорейците.
53
Президентът Том Кашън закусваше със семейството си в личната им трапезария в Белия дом. Вече беше провел ежедневния брифинг и в момента се подсилваше с допълнителна чаша кафе. Предстоеше поредният напрегнат ден, в който времето му беше разпределено до последната минута.
Кашън погледна към противоположния край на масата, където седеше съпругата му Елинор, наричана Ели от него и най-близките й приятели.
— Хвърлих едно око на програмата ти за следващите два дни — каза той, сгъна сутрешния брой на „Уошингтън Поуст“ и го остави до почти недокоснатата закуска. — Доста е натоварена.
— Така е — отвърна Елинор и вдигна очи от чашата чай пред себе си. — В замяна на това твоята е доста рехава, мързеливецо — каза на шега тя.
— Е, не е чак толкова зле — примирено се усмихна президентът.
— Напоследък почти не се храниш, Том — отбеляза тя и кимна към чинията му.
— Стомахът ми не е добре — отвърна той. — Вероятно от времето.
— Ами иди да те види докторът. Имаш го изцяло на свое разположение.
— Ще го направя, разбира се — разсеяно кимна той.
— Кога се прибираш?
— Имам четири спирки: Сиатъл, Сан Франциско, Хюстън и Маями. По програма Еър Форс 1 трябва да кацне обратно тук утре следобед, точно в два.
— Напомня ми на предизборната кампания.
— Не е чак толкова претоварено. Помниш ли, когато обикаляхме по седем-осем града на ден?
— При това многократно — добави тя.
— В днешно време политиците са в постоянна кампания. Последните промени в закона им дават право да хвърлят в нея толкова пари, колкото пожелаят. Човек трябва да внимава, за да получи своя дял, защото иначе парите автоматично отиват при противника.
— Липсва ми времето, когато сами си принтирахме листовките и набирахме средства в кутия от кафе на барбекютата.
— Понякога и на мен.
Елинор отново се зае да преглежда програмата си за деня. Тя беше на четирийсет и шест, с четири години по-млада от него. Имаха две деца — Клеър и Томас-младши. Клеър беше на петнайсет, но много зряла за възрастта си. Беше се адаптирала чудесно към живота, който водеха в момента, беше дейна и популярна сред съучениците си в „Сидуел Френдс“, пълна отличничка. Томи обаче все още беше малко момче, което в началото хареса живота в Белия дом, но много бързо започна да го мрази. Президентът и съпругата му не знаеха какво да правят, но ситуацията тежеше и на двамата.
— Децата скоро ще излязат в едноседмична ваканция — прекъсна мислите му Елинор. — Решила съм да ги заведа някъде по-далече, може би в Нантъкет. Семейство Донован пак ни предлагат къщата си.
— В Нантъкет? — учуди се той. — По това време на годината? Ще бъде студено и дъждовно!
— Не е точно така. Средните максималните температури за сезона са около двайсет градуса, а минималните не падат под десет. Дългосрочната прогноза сочи облачно време, но почти без валежи. Влиянието на Атлантическия океан доста смекчава климата. Там ще бъде по-топло, отколкото в Бостън.
— Виждам, че добре си се подготвила, Ели — недоволно промърмори президентът. — Както винаги.
— Освен това няма да има туристи — усмихна се тя. — Ще се радваме на пълно спокойствие, барбекю в двора, интересни книги за четене и всичко останало. Ще играем, ще се разхождаме по плажа. Лично на мен ще ми бъде приятно да прекарам малко време само със семейството си…
— Или по-скоро с Томи — поправи я той. — Клеър няма никакви проблеми.
— Не, със семейството си! — отвърна Елинор. — Знам, че програмата ти е много натоварена, но ще бъде чудесно, ако поне за един ден се присъединиш към нас.
Президентът я погледна озадачено. Животът и на двамата се определяше от предварително подбрани маршрути, дебели колкото телефонен указател. А пътуванията им се планираха с месеци напред.