Изглежда това не беше краят. От разпадащата се машина изпадна черна човешка фигурка. Пада в групирано положение — значи е жив. А, впрочем… Жив е! Фигурката замахна с ръце, и над нея с нечут оттук плясък се разтвори триъгълно „крило“. Праизточнико, кой ли е това? Анги или Куция?
— По-бързо! — заповяда през зъби Сехеи.
Ити изкрещя пронизително думите на заповедта, без да се обръща, и стратегът раздразнено я изгледа. Замалко не процеди „Пусни турбината!“, но навреме се сдържа. Разбира се, Ити си знае най-добре. Командир на катамарана е тя.
„Тахи тианга“ („Стоманената палма“) плаваше напреки на вятъра, разтворил косо петнистите си платна, прехвърляйки гладките, покрити с накъсани дъгоцветни петна вълни. Под острия щервен на малкия — наветрения — корпус съскаше сива пяна.
Част от опашката, откъсната от взрива, все още се премяташе във въздуха. Само някое парче да не закачи пилота! И така не му беше лесно — „крилото“, очевидно повредено, се накланяше надясно, димеше и накрая пламна. В този миг пилотът отпусна ръце и като камък полетя към водата от десет метра височина. Куция! Това можеше да бъде само Куция.
Откъм наветрената страна, на десетина метра от катамарана, висок крив плавник прорязваше полегатите вълни. Лошо… Бяла акула-людоед. Във водите около Изгорените острови е пълно с тях. Като че ли само те и могат да живеят тук — всичката останала риба плува нагоре с коремите. Още един плавник, и то доста близо до Куция.
Ити отново изкомандва, без да се обръща. Тя изобщо никога не се обръщаше, докато командваше. „Ити-Тарана има трето око между лопатките — вижда и с гърба си…“
Високо светлокожо момиче-снайперист със спокойна грациозна походка премина на палубата на малкия корпус, приготвяйки в движение оръжието за стрелба. Постави цевта на ракетомета на рамо, огледа се привично няма ли някой отзад…
Куция, както винаги, се държеше съвсем спокойно. С лявата ръка се беше хванал за парче от поплавъка на ракетоплана, в дясната беше ножът. Възловато въже полетя зад борда, и с едно дръпване го изтеглиха от покритата с мазен слой вода. В последния момент той сви крака, и изпод дъното на малкия корпус се преметна коремът на бялата акула. Високото светлокожо момиче държеше чудовището на мушка, без да стреля.
Опитно момиче, изглежда. Малко под ключицата — белег, върху татуировката на гърдите лежи връвчица с шест човешки зъба. Макар че отдавна по въпроса има категорично нареждане на Стария: никакви огърлици, никакви зъби на връвчици…
Четирите огромни весла помръднаха, и „Тахи тианга“ леко промени положението си. Петнистите платна отново поеха вятъра, и бойната машина потегли, без да се обръща, в обратна посока — към прехвърлилото зенита слънце.
Куция седеше прегърбен на покритата с рогозки палуба, и над обгорялото му рамо свещенодействаше Ити — мажеше го с гъсто жълтовато мазило. Устните й не помръдваха, като че ли наистина правеше магия.
— Докладвай — каза Сехеи.
Братята изобщо не приличаха един на друг. Сехеи беше по-висок, по-тесен в раменете, а кожата му беше толкова светла, че сред младите воини вече от години се носеше слух: виждате ли, с времето Сехеи ще стане един от Старите. Глупав, както всички слухове. Старите не се татуират — май можеше и да се сетят. Куция беше по-тъмен, с широки кости, едното рамо по-ниско от другото, но не по рождение, както и куцането — осакатиха го при щурма на Тара-Амингу.
Но изразът на лицето на братята е еднакъв — безразлично-уморен, и на единия, и на другия.
— Излязохме на видимост към целта откъм страната на Трите Атола — монотонно заговори Куция, без да вдига глава. — Веднага ни обстреляха. След второто попадение Анги доложи, че е ранен, и не отговаряше повече. Минахме над залива на фона на слънцето. Трети флот на вечерните…
Сехеи слушаше глуховатия, неизразителен глас на брат си, и разбираше, че разузнаването, както и се предполагаше, не е донесло нищо ново.
Трети флот на вечерните е както преди на котва при Гнилите рифове. Четиридесет и седем бойни единици. От тях единадесет — последно поколение. Ракетопланите са на катапултите, покрити с калъфи. Брой охраняващи катамарани… Най-висока огнева плътност…
Утре сутринта Сехеи ще повтори разузнаването. Ще го повтаря всеки ден, даже ако всеки път му се налага да губи пилот и ракетоплан. Както днес…
Изгарянията бяха намазани, и Куция тежко се надигна от палубата.
— Не изпратиха прехващачи след мен — завърши той. — Сигурно са мислели, че са ми останали стотина метра полет… Пък и аз мислех така…
И изведнъж Куция се усмихна. Рядко зрелище — Куция усмихнат.