Големият Кръг започна по непредвиден начин. След първите думи на Стария за Великия Враг един от утринните измъкна непонятно как донесен в хижата нож, и крещейки за измяна, се хвърли към изхода. Останалите се опитаха да скочат, но мигновено бяха спряни от синхронното щракване на две десетки затвори.
Сега в Големия Кръг като изкъртен зъб зееше еднометрова празнина. Вече отзвучаха страшните думи за отстраняване от командването и за отправяне на тръстиката, вече снажните момци от личната охрана, прехвърляйки ракетометите на гръб, се дръпнаха отново към стените, а Старият на вечерните още не можеше да се успокои. На вид той беше по-здрав и по-бодър от Стария на утринните, но голият като черупка на краб череп и сбръчканата кожеста торба вместо шия го правеха да прилича още повече на някакво древно чудовище. Високият му глас беше рязък и неприятен.
— Прамайката Акула да го изяде дано! — пронизително говореше той. — Как си ги информирал, Серж! Или всичките ти стратези са такива нервни?
— Не разбирам — мърмореше Старият на утринните. — Уж изпълнителен, никога няма дума да каже напреки… Странно…
— Добре, да оставим това — подхвърли Старият на вечерните. — Мен сега, честно казано, ме безпокоят не толкова тези, които размахват ножове и вдигат шум, колкото тези, които мълчат. Те и досега не вярват в истинността на това, което става, и непрекъснато търсят някаква измама… За теб говоря, Ионги тамахи! Твоя парламентьор го приеха за провокатор! И нищо чудно!… Имай предвид, Ионги, при друг случай бих те пратил на тръстиката заедно с тоя със слабите нерви… Настоявам всеки да разбере цялата сериозност на положението! Засега утринните и вечерните са като кислород и водород. Това е гърмящ газ! Прескочи ли между тях и най-малката искричка… Повтарям: пред вас има страшен противник! Единствено съвместните бойни действия, единствено обединяването и прегрупирането на силите ще ни дадат гаранция…
Старият на утринните го слушаше, навел глава. Не беше виждал Алан почти шестдесет години, и беше страшно да се гледа какво бяха направил с Алан тези шестдесет години. Високият, неприятен глас режеше слуха.
— …тук, именно тук, на тези острови! — говореше Старият на вечерните. — За пръв път тяхната цивилизация ще се сблъска с препятствие, което не може да преодолее. Помнете: спирайки Врага, вие ще спасите не само себе си, но и може би още други култури, до които още не са се добрали тези цивилизовани варвари…
Старият на утринните, без да вдига глава, огледа изпод вежди татуираните лица. Изглеждаха му свирепи и безпощадни. И зад всеки от седящите — флот, десетки кораби, стотици, ако не и хиляди обучени и дисциплинирани убийци с оръжие, равно на което в този свят няма… Тези ще ги спрат.
Алан накрая млъкна. И веднага един от присъстващите тупна с длан по рогозката. Искаше думата. Това беше деветнайсетгодишният стратег на вечерните Ионги.
— Старият ме обвини в недоверие към това, което става — започна той. — Няма да се оправдавам. Но преди да вземем решение да смесим утринните и вечерните и да объркаме всичко окончателно, искам да зная: всички войски ли са изведени от неутралните води?
Седящите се спогледаха. Всички войски бяха изведени.
— Тогава обяснете ми нещо — продължаваше Ионги. — Кой сега воюва на Тара-Амингу? От сутринта там се води бой, въпреки че казвате, че всички войски са изведени.
— Разбира се, че пак същите — чу се ленивият глас на Сънливия Анги, и всички, освен Ионги и Старите, се усмихнаха.
— Да стоварим там десант и да изясним точно — изръмжа някой. — Все едно не знаеш какво са това Изгорените острови! Изгубени подразделения, безследно изчезнали подразделения, дезертирали подразделения… Давайте по въпроса!
— Тогава аз имам въпрос към Старите — обади се ръководителят на химическата лаборатория на утринните. — Доколкото разбрах, корабите им са дървени. Конкретен въпрос: с какво те импрегнират дървото, от което е обшивката на корабите им? А и платната.
— В най-добрия случай — отвърна Старият на вечерните, когото наричаха Алан, — бих могъл да ти отговоря с какво са импрегнирали дървесината европейците в моя свят. За съжаление не мога да ти кажа дори и това. Просто не зная. Най-вероятно с нищо.
— Искаш да кажеш, че корабите им горят ли? — смая се химикът. — Че е достатъчна една запалителна ракета — и каравелата…
Без да довърши фразата, той поклати глава и млъкна. Сънливия Анги тупна с длан по рогозката и заговори, притваряйки очи:
— Всичко това са подробности. Всичко това ще го разберем след превземането на първата каравела… Що се касае до обединението… — Той повдигна тежкия си клепач и се вгледа в метъра празнота, зеещ в Големия Кръг като изкъртен зъб. — Предполагам, че ако Врагът беше атакувал Детския остров на утринните, те щяха да се отнесат с повече доверие към думите на Старите… А като цяло ми се струва, че взривоопасността на ситуацията е преувеличена… Говорих със своите хора. Всички чакат надежден мир с утринните, за да имат възможност да се разправят с Великия Враг… Но сега ме интересува друго. Слушах с удивление какво предлага Стария. Да, можем да изгорим флотилията им, можем след това да поставим бариера от авианосци и да им преградим пътя завинаги. Всичко това е възможно… Да пресметнем като начало какво пространство може да контролира един авианосец, държейки постоянно във въздуха двама разузнавачи.