— А сега за чудовищата — със скучен глас продължаваше Анги. — Когато хлапетата на Детските острови слушат за пръв път приказката за огромния краб Итиуру, те винаги питат: „А какво ще стане, ако се пусне по него тежка ракета?“ И аз искам да задам на Стария детски въпрос. Тези бойни чудовища на европейците, с които ти току-що ни плашеше — кучета, коне… Ако дам по тях един ред от ракетомет — какво ще се получи?
— Същото, както и с човек — недоволно отговори Старият.
— Тогава струва ли си да им се отделя внимание? Още повече че досега така и не сме решили въпроса за стратегията…
Отговорът беше тихо плясване по рогозката. В разговора се беше намесил главният металург на утринните. Поради отдавнашна авария в леярната дясната му ръка беше без три пръста, сгърчена и присвита до тялото. Хлопна по рогозката с лявата.
— Анги тамахи настоява да ги нападнем — каза той, — и можем да разберем Анги тамахи. Струва ми се обаче нелепо да се използва военната машина само защото не ни е по силите да я спрем. Затова искам да знам какво може да ни даде този огромен остров, на който по думите на Старите живее Врагът. Има ли там например метали?
— Да — отсечено каза Старият на вечерните. — Всякакви. Наистина, не самородни, не изхвърлени от вулканите, а във вид на руди… Но затова пък ги има много повече.
— Територии, годни за отглеждане на тръстика?
— Колкото щете — изръмжа Старият. — Въпреки че там ще е по-лесно да се добива нефт, отколкото да се дестилира спирт от тръстиката…
— Тогава, разбира се, нападението има смисъл. Тогава съм съгласен с Анги тамахи. Става все по-трудно да се добива метал. Мисля, че няма да издам никаква тайна, ако кажа, че склоновете на Ана-Тиангу на практика са изтощени.
— Както и склоновете на Ана-Хиу — отговори с любезност на любезността някой от вечерните.
Сега по рогозката удари бившият шаман, бивш върховен вожд на южните хеури и стар познайник на Сехеи.
— Корпусът на мисионерите има няколко въпроса.
— Корпусът на мисионерите на вечерните или корпусът на мисионерите на утринните? — изръмжа Сънливия Анги.
Таласъмите се спогледаха, след това погледнаха към Старите. Онези кимнаха.
— Внасям яснота — каза светлокожият, нетатуиран таласъм. — Мисионерите не се делят на утринни и вечерни. От деня на основаването на корпуса ние работим едновременно за двете воюващи страни.
Из хижата се понесе изумен шепот.
— А, такава ли била работата… — промърмори Сънливия Анги, и но пълните му устни се появи саркастична усмивка. — Всъщност не беше трудно да се сети човек…
— Каква е целта на експедицията на европейците? — попита бившият шаман. — Какво им е нужно?
— Злато, навярно — неохотно отвърна Старият. Този път Старият на утринните. — Но няма да го намерят, тук злато просто няма. Бисерите са друго нещо.
— Тоест, експедиция за бисери. А защо им са те?
— Те много ги ценят — каза Старият.
— Разбирам. Но какво правят с тях?
— Зашиват ги по дрехите — каза Старият. — Нанизват ги на огърлици. Обковават ги в злато. Просто ги съхраняват.
— Като южните хеури ли?
Старият рязко вдигна глава — думите го опариха. После се овладя и каза пресипнало:
— Да. Като южните хеури.
— И колко метал може да се получи срещу един бисер?
— Не знам — отвърна Старият. — Много. Зависи какъв…
— Тогава още е под въпрос струва ли си да се воюва с тях — отбеляза черният татуиран таласъм. — Можем да ги разорим с проста търговия. Въпреки че едното на другото не пречи…
— Преговори? — със съмнение в гласа попита някой.
— Не е задължително. Длъжен съм да ви кажа, че винаги съм смятал нашия контингент от светлокожи мисионери за чудатост на Старите, и неведнъж съм се карал с тях заради това. Сега разбирам, че не съм бил прав. Европейците не се татуират. Тоест, всичките наши „чистички“ са готов материал за внедряване. Наистина, Старите предлагаха да ги използваме като дипломати във възможни преговори с европейците, но… Струва ми се, че това е нереално. Накратко, особено важно е да има колкото се може повече пленници. Трябва да изучим езика им в най-кратки срокове.
„Нищо не е това,“ мислеше си Старият, „Това още не е най-лошото, което ти предстои да чуеш днес… Разбира се, ще научат езика, и ще има внедрявания, и разсипване на икономиката — всичко ще бъде точно както зад Бариерния риф… Но защо Сехеи продължава да мълчи? Каква ли дяволска комбинация обмисля в момента този убиец?“
В хижата влезе личният свързочник на Стария и му протегна шнур с възлите на прието съобщение.