Колкото до кануто от бреговата охрана, останало без мачта и със заклинена турбина, то беше подхванато от течението, излизащо от пролива и, преминавайки някак си през минното поле, се оказа съвсем близо до Детския остров на утринните. Оставаше последното средство, и на кануто прибягнаха до него — взривиха кърмовата турбина. Бледният спиртен пламък избухна в разширяващ се кръг около кораба и изгасна. Десният корпус се задържа над водата.
И когато вече изглеждаше, че той неминуемо ще навлезе в забранените за всички води, иззад черния хребет на Тара-Амингу на голяма скорост изскочи ракетоплан на вечерните. По всичко личеше, че го кара пилот от висока класа. Отдалече, без да се уплаши да стреля в посока на Детския остров, той с една-единствена ракета изгори останките от кануто и труповете, направи рязък вираж и тръгна, набирайки височина, към Ледения Зъб.
Да-а, архипелагът виси на последното влакно на връвта, и вчера това влакно едва не се скъса.
Сехеи вдигна глава, и погледът му се задържа върху Ити. Радостно озъбена, тя стоеше под кръстоската на тежките мачти — набита, нисичка, украсена с татуировки от петите до огромната пружинираща шапка от ситно къдрави коси. Както при всички южни хеури, носът й е като счупен. В прореза под долната устна е пъхнат зъб от акула.
И стратегът като че ли ей сега щеше да се усмихне.
Ити. Ити, по прякор Тарана. Беше направила този прорез и беше пъхнала зъба от акула в него като десетгодишно момиче, нарушавайки с това четири табута на родния й и тогава още див остров.
Разказват, че мисионерите и досега потреперват, като си спомнят за този зъб от акула. Хеурите, на които преди им беше все едно къде се губят и с какво се занимават децата, изкормиха Птицата на Войната и обсадиха мисията, възглавявана не от друг, а от самия Сехеи, временно отстранен от командването на флота за излишна инициативност. Тогава той успя по чудо да прехвърли Ити на Аату-2, след това подкупи вожда и се закле пред племето, че момиченцето, украсило се като воин и престъпило по този начин четири табута, е било вчера убито заради това четири пъти.
Хеурите потрепераха. Единствено шаманът, огромен и черен, дръзна да се приближи до Сехеи и смирено да помоли да се покаже като доказателство отрязаната глава, или поне лявата ръка на Ити. Сехеи изгледа шамана както се гледа слабоумен и язвително попита какво може да остане от човек, ако този човек е бил убит вчера четири пъти. Шаманът се обърка и замисли. Нищо чудно и досега да си блъска главата над това…
Хубави времена бяха!
Дълбоката синева зад борда беше заменена от светли зеленовати тонове. Черните мъхнати грамади на Ана-Тарау и Тара-Амингу се бяха скрили зад хоризонта, и сега отдясно минаваше Аату-2, Детският остров на утринните.
Колкото и пъти Сехеи да се беше оказвал в тези води, той винаги оставаше поразен: на двадесетина мили оттук храсталаците догаряха, и в безлюдните скалисти заливчета някой търпеливо очакваше противника, готов всеки момент да плисне по водата червен димящ огнен език, и изведнъж на края на този ад — безметежно зелено островче, невредимо, забранено…
Над близката верига атоли летеше делтаплан — непривично бял. Беззащитно бял. Някое момче от острова правеше първия си далечен (чак до самите атоли!) полет.
Бойните машини са на сивозелени петна, коремът им е светлосин, те се сливат с небето, с морето, със зеленината. Да вдигнеш във въздуха бял летателен апарат е самоубийство. Навсякъде, освен тук. От деня на основаването на Детските острови над тях не беше гръмнал нито един изстрел, нито веднъж в техни води не бяха навлизали военни кораби — нито свои, нито чужди…
Беше забавно да гледаш хлапетата от бойния разчет — изведнъж те станаха толкова непристъпно горди: гледаха снизходително към делтаплана, към зеленеещата верига атоли, към далечната плажна ивица, където навярно някое от по-големите деца, събрало около себе си нетатуираните дребосъци, важно казва, сочейки към хоризонта:
— Хайде, определи!
И малкото, напрегнало се към едва различимия зад атолите призрак на кораб, докладва:
— Поколението на Ската! Лек авианосец! Идва от неутрални води! Въоръжение: четири деветстволни установки! Три ракетоплана! Две кърмови турбини екстрена мощност!
— Две? — И по-възрастният малчуган също впива очи в хоризонта. — Точно така, две… Тогава това е „Тахи тианга“. — Важността му изчезва безследно, и той добавя, на границата да се разплаче: — Помня всичките от групата им! Възпитателка им беше Ити-Тарана! Ходили са при Изгорелите, вече воюват… А аз трябва да стърча тук при вас… едва ли не до Пришествието!…