Преди девет години беше прието от доброволците да бъдат избирани за парламентьори най-мъжествените и най-малко талантливите пилоти. И беше прието да ги изпращат на бавноходни остарели машини… Но да пратиш на противника изтребител от утрешния ден! И на всичкото отгоре точно преди война!…
— Доложи още веднъж — помоли Сехеи. — Всичко. И колкото се може по-подробно.
Той разбираше, че смъртно обижда Куция — докладите на разузнавачи от този клас не се нуждаят нито от допълнения, нито от поправки. Куция само хвърли кратък поглед към брат си и отново се втренчи към приближаващата тройка ракетоплани.
— Излязохме на видимост към целта откъм страната на Трите Атола — започна той още по-монотонно, отколкото преди. Сехеи внимателно слушаше всяка дума.
Така… така… Веднага били обстреляни… Не е това! Второ попадение, Анги… Трети флот на вечерните, Гнилите рифове… Брой на единиците… Праизточнико, пак не е това!
Не, това е безнадеждно. Куция е най-добрият разузнавач на флота. Ако в отбраната на противника имаше дупка, той щеше да я забележи… И все пак Куция беше пропуснал нещо много важно. Толкова важно, че се беше наложило вечерните да пращат подир него „стоманена чайка“…
Впрочем, имаше още една версия, но тя е прекалено добра, за да се приема сериозно. Версията е такава: това не е парламентьор — просто личното разузнаване на Стария е успяло накрая да отвлече изпод носа на вечерните засекретения изтребител, привързвайки към него за замазване на очите бял парцал.
На пратеника беше посочено направлението за кацане, и „рутианги“ започна да се снижава. Красива машина. Красива и странна. В центъра на тънката като лезвие носеща плоскост хищно се издава напред гърбавият клюн на кабината. Два къси фюзелажа с високи килове са съединени отгоре с още една плоскост. Поплавъци няма изобщо. Как ли ще каца?
Двата корпуса на „рутианги“ се разделиха по дължина, и долните им половини бавно се спуснаха, превръщайки се в поплавъци. Не е зле…
Сехеи се огледа, търсейки с поглед Ити.
— Таран, свържи се с базата. Да вдигнат групата за прикриване. Дръж засега прехващачите във въздуха… Имам едно такова усещане, че докато се оправяме тук с него, ще се опитат да ни докопат от Тиуру…
— Машината да не се качва на борда?
— Разбира се!
Можеше и да не пита. Отлично знае, че трикът с „експлозивния парламентьор“ го приложи за пръв път именно Сехеи. Преди девет години той пробута на вечерните пратеник в хидроплан, натъпкан с бойни глави от авиационни ракети. И в момента, в който вдигаха машината със стрела на палубата на флагманския кораб, пилотът-смъртник удари по взривателя…
Обезглавявайки по такъв начин първи флот на вечерните, и унищожавайки го след това почти напълно, осемнайсетгодишният Сехеи тамахи стовари крупен десант и се окопа на южното крайбрежие на цветущия остров Тара-Амингу. След което беше срочно отстранен от командването и, по чудо избягвайки изпращането на тръстиката, възглави мисия на края на архипелага.
Пуснатата зад борда лодка с балансьор вдигна косо платно и се отправи към чуждата машина, полюляваща се на петдесетина метра от катамарана. Виждаше се как под водата се люлее като огромно бяло водорасло дългият вимпел на пратеника.
Дори и ракетопланът да е миниран — да се хаби за взривяване на обикновен лек авианосец засекретен изтребител? Нелепо… Във всеки случай, това не е „лов за стратега“ — откъде вечерните да знаят къде точно се намира в момента Сехеи тамахи?
— Дали не ни подвеждат, Куция — запита тихо Сехеи. — Защо не вдигнаха след теб преследвачи? Може би им е било нужно именно да долетиш?
— Не летях — промърмори Куция. — Падах. И те го видяха.
Наблюдателят, хванал се за кръстоската на мачтите на „Тахи тианга“, весело съобщаваше през равни интервали от време, че никъде не се вижда враг. Лодката вече се връщаше обратно — с парламентьора. По заловения хидроплан пълзяха две от момчетата на Ити-Тарана. Един от тях се покатери на крилото и подаде условния знак. При първия оглед не е намерено нищо подобно на взривно устройство.
Сехеи разбираше едно: това означава война. Вече скоро, много скоро — може би след няколко дни, може би дори утре. Днес надали, ще попречи пристигащата от север буря. Във всички случаи вечерните няма да ги оставят да изучат и копират „рутианги“.
Лодката се приближаваше. Всички замлъкнаха. Тежките въздишки на вълните се засилиха, петнистите платна шумно плющяха над главите. Парламентьорът се хвана за едно от увисналите от палубата въжета, и ето го на борда — воин от поколението на Акулата. Невероятно красив. Рядко се вижда такава разклонено-сложна татуировка. Можеше да бъде сравнена единствено с татуировката на Куция, но при него рисунъкът беше нарушен от многобройните белези и изгаряния. Без съмнение пред стратега стоеше един от най-добрите пилоти на противника.