Веднъж завариха момичето, което чисти стаята, да чете една от тези хартийки и да се киска невъздържано. Изключително печален факт, защото Септимъс веднага се развика колко са жестоки хората и как са готови да се разкъсат един друг на парчета. Особено падналите, каза той, тях ги разкъсват на парчета. „Ние сме в лапите на Холмс“, казваше той и започваше да измисля разни истории за Холмс — как яде овесена каша, как чете Шекспир, и буквално започваше да реве от смях или от гняв, защото за него доктор Холмс, изглежда, олицетворяваше нещо ужасно. „Човешката природа“, така го наричаше. Ами виденията му! Бил удавен, така казваше, и изхвърлен върху скала, а над него крещели чайките. И той поглеждаше през ръба на дивана надолу към морските глъбини. Друг път чуваше музика. В действителност това беше латерна или пък някой викаше отвън на улицата. Но той възкликваше: „Прекрасно!“, и сълзите се стичаха по бузите му, което й се струваше най-страшното — да гледа как плаче мъж като Септимъс, който се е сражавал, който е храбър. Понякога, както лежеше и слушаше, започваше да крещи, че пада, че пропада в пламъците! И тя дадже се оглеждаше за пламъци, всичко беше толкова живо. Но нямаше нищо. Двамата бяха сами в стаята. Това е било сън, обясняваше му тя и накрая успяваше да го успокои, но нерядко сама се изплашваше. И докато шиеше, въздишаше. Въздишката и бе нежна и омайна като шепота на вятъра сред дърветата в гората нощем. Тя остави ножиците; пресегна се да вземе нещо от масата. И полека-лека, докато движеше ловко ръцете си, докато шумолеше и потропваше, създаваше нещо върху масата, до която седеше и шиеше. Той наблюдаваше през миглите си нейните размазани очертания: дребното, облечено в черно тяло; лицето и ръцете и; движенията й, когато се пресягаше да вземе някоя макара или да потърси (тя често губеше вещите си) копринените конци.
Шиеше шапка за омъжената дъщеря на мисис Филмър, чието име бе — не помнеше как и беше името.
— Как се казва по мъж дъщерята на мисис Филмър? — попита.
— Мисис Питърс — отвърна Реция. Страхува се да не е малка, каза тя, като вдигна шапката пред себе си. Мисис Питърс е едра жена, Реция не я обича, но мисис Филмър е тъй добра с тях — „Тази сутрин ми даде грозде“, — че тя иска да направи нещо, с което да покаже колко са и благодарни. Онази вечер влязла в стаята и заварила мисис Питърс, която мислела, че са излезли, да слуша грамофона.
— Наистина ли? — попита той. Слушала грамофона?
Да, тя още тогава му каза; заварила мисис Питърс да слуша грамофона.
Той започна много предпазливо да отваря очи, за да види дали в стаята наистина има грамофон. Но истинските неща — истинските неща са твърде вълнуващи. Той трябва да бъде предпазлив, не бива да полудява, Най-напред погледна модните списания върху долната лавица, после бавно вдигна очи към грамофона със зелената фуния. Едва ли би могло да има нещо по-истинско. И така, събирайки смелост, погледна бюфета, фруктиерата с банани, гравюрата с кралица Виктория и принц-консорта; полицата над камината е вазата с рози.
Никой от тези предмети не помръдваше. Всички стояха неподвижно; всички бяха истински.
— Тази жена има злобен език — каза Реция.
— С какво се занимава мистър Питърс? — попита Септимъс.
— Ами … — опита се да си спомни Реция. Мисис Филмър май беше казала, че е търговски пътник на някаква компания. — В момента е в Хъл.
— В момента! — Тя го каза с италианския си акцент.
Сама го каза. Той прикри очите си с ръка, за да не вижда цялото и лице наведнъж, а само малка част от него, първо брадичката, после носа, после челото, в случай че е изкривено или че е белязано с някакъв ужасен знак. Но не, тя си е съвсем нормална, седи и шие, със стиснати устни, с неизменното меланхолично изражение, което придобиват жените, когато шият. Но в това няма нищо ужасно, убеди се той, след като погледна втори път, трети пьт лицето й, ръцете й, защото какво страшно или отблъскващо може да има у нея, както седи посред бял ден н шие? Мисис Питърс има злобен език. Мистър Питърс е в Хъл. Защо в такъв случай да се гневи и пророкува? Защо да се носи из пространството изтерзан и изгнан? Защо да треперя и ридае, като гледа облаците? Защо да дири истината и да предава послания, след като Реция седи и забожда игли на роклята си, а мистър Питърс е в Хъл? Чудеса, откровения, мъки, самота, всичко това пропадна през морските глъбини надолу, надолу, в пламъците и там изгоря, защото, като наблюдаваше Реция как украсява сламената шапка на мисис Питърс, той имаше чувството, че вижда покривало от цветя.