Не отговорих нищо. Стояхме в хола, вратите бяха отворени към градината. Носеше се лек аромат на ябълки. Някъде в сенките, Франк Кроулей тактично се беше измъкнал като чакаше да помогне по обичайния си начин, което винаги ядосваше Беатрис.
— Колко неинтересно същество е той, — беше ми казала първия ден, — няма да каже нищо интересно.
Тогава знаех, че греши, като пренебрегва скучността и солидността на Франк, липсата на нещо интересно у него, грешеше, че не можеше да го търпи и се чудех сега на края дали е могла да оцени истинската му стойност.
— Излез — каза Максим. — Това искаш, нали? — Излез докато можеш.
Като го гледах в лицето видях, че знае, знае какво усещах и мечтаех и се бях опитвала да скрия. Той ми хвърли една бледа, уморена усмивка и се наведе да ме целуне по челото.
— Излез.
След това се обърна и се отдалечи от мен по стълбите нагоре.
И аз излязох.
Глава четвърта
Предишната нощ се бях събудила поради липсата на ориентация след дългия път и шока от пристигането тук.
Сега някакъв шум ме събуди от най-дълбок сън без сънища и за няколко секунди като седнах в леглото, отново бях объркана, като си мислех, че сме отново в хотелската стая и се чудех защо прозорците не са си на мястото.
Максим лежеше напълно неподвижен и двамата бяхме изтощени емоционално поради голямото напрежение, усещах се оглупяла от умора. Какво ми се чу? Нищо. Наоколо цареше пълна тишина и в стаята беше тъмно, тази нощ нямаше луна.
След това чух отново звука, който ме беше събудил, странен, приглушен шум, който не можех да разбера — може би беше от животно или човек.
Отново си легнах, но щом главата ми докосна възглавницата, чу се по-ясно и по-близо, като че ли идваше от дъските на пода или от стените на къщата, така че на края станах, облякох си пеньоара, нахлузих чехлите и тръгнах тихо към вратата.
Като стоях в тъмния коридор, първо си помислих, че е някое от кучетата, все още разтревожено от отсъствието на Беатрис и объркано от промените в реда вкъщи, като скимтеше и кръжеше наоколо. Но кучетата бяха затворени в кухнята. Този звук идваше от една спалня.
И изведнъж разбрах, че чувах плач, мъжки плач, смесен с мърморене и внезапни кратки викове.
Не исках да отида при него, изпитвах ужас и срам, исках бързо да се върна в леглото и да си запуша ушите, да си покрия главата с възглавницата, за да не чувам.
Твърде дълго потискани емоции можеха да изплуват на повърхността поради това, че чувах този плач.
Но после поради вината ми се появи съчувствието и естественото желание да успокоявам, да утешавам и тъй, препъвах се в коридора и излязох в предната част на къщата, като се подпирах на стената. Краката ми стъпваха по студената изтъркана пътека, която покриваше лакираните дъски на пода — Джайлс и Беатрис не държаха твърде много на лукс, живееха в тази къща както я бяха намерили преди тридесет и няколко години, като не си бяха дали труда да заменят или да поправят много нещо. Вероятно дори не бяха забелязали какво ставаше с вещите и дали бяха износени вече, винаги предпочитаха да живеят навън и да се занимават с конете, кучетата, градината, както и със своите приятели.
Това беше ги направило мили на сърцето ми. Така удобно се бях чувствала в тази къща малкото пъти, когато я бях посещавала, след великолепието и формалностите на Мандърлей, които ме ужасяваха много повече, отколкото можех да понеса.
На края на коридора спрях пред спалнята на Беатрис и плачът сега беше ясен, само малко по-глух поради затворената врата.
Поколебах се, като се стараех да бъда спокойна, да се съвзема.
След това влязох.
— Джайлс.
Доста дълго той не ме виждаше, нито чуваше, дори не погледна към мене, така че се изкашлях и натиснах няколко пъти дръжката на вратата и след това го повиках по име.
— Джайлс, чух те, не можах повече да понеса това. Мога ли нещо да ти донеса, нещо да направя?
Лампите до леглото светеха и той седеше пред смешната старомодна тоалетка на Беатрис. Виждах отражението на дебелия му врат да се подава от морскосиния му халат в тройното огледало. Вратите на гардероба бяха отворени, а също едно или две чекмеджета на скрина. Нейни дрехи бяха издърпани от там и разпръснати по пода, по леглото. На облегалката на стола, вълнените й поли и практичните вълнени пуловери, една лилава рокля, виолетова жилетка, шалове, бельо, палто от камилска вълна, боата й с главата на лисицата провисната надолу, малките й очички — мъниста святкаха ужасно.
Джайлс притискаше един сатенен пеньоар с прасковен цвят към лицето си — спомних си, че бях видяла Беатрис облечена в него преди една година. Стоях и гледах глупаво от вратата, като не знаех какво да правя нито какво да кажа.