Исках Коледа да бъде както трябва за нас, Коледа вкъщи, в наша собствена къща, с огромни зелени клони, донесени отвън и украсяващи камините, а също така и горящи в тях, червени и прозрачни зрънца, древните думи на английски, познатите коледни песни, топлите, богати приятни гозби. Бях изпълнена с горчива носталгия, така че не можех да се моля прилично, само седях там, като търпях пеенето и преминаването на много хора, които приемаха причастието, слушах дрънкането на кадилницата, която се люлееше напред-назад, чаках да се свърши и да бъда освободена.
Мъглата изпълзя от лагуната и запълни пролуките между старите къщи, висеше над черната вода на канала кисела и сярна и аз се върнах много бързо с наведена глава. Максим стоеше в хола, като говореше на своя чудесен италиански много весело с управителя на хотела и държеше чаша вино.
— Ето те и теб, — каза той, разпери ръцете си към мен, лицето му изпълнено с удоволствието, че съм се върнала. А как можех да отговоря на това, как можех да не отида бързо при него, изпълнена с любов?
Така и направих, донесоха още една чаша и собственикът целуна ръката ми и си пожелахме весела Коледа на чужд език и аз се усмихвах и не беше никак като Коледа.
Но имаше ритъм в моите настроения, както във всичко, и аз ги пазех за себе си. За мен беше станало въпрос на чест да не позволявам да се разбира какво чувствам и мисля, това беше крайната измама. Но сега вече бях свикнала на това, така беше по-добре.
И тъй, равният начин на живот се възстанови и дните бяха приятни, безцветни и ние бързо свикнахме с този странен, необикновен град и на края едва ли го забелязвахме, можеше да бъдем и на друго място.
Това, че Максим имаше някакви тайни сега, хващах го да ме гледа странно и питащо, — това, че изглежда вършеше някакъв бизнес, не ме тревожеше, въпреки че ме учудваше. Радвах се на това, смятах, че е проява на интерес към други неща, извън нашия затворен, насочен навътре малък свят.
Януари премина в сивота и тъга, и късно и рано беше все тъмно, духаха студени ветрове, дъжд непрекъснато се лееше по лагуната. Водата се покачи и наводни стълбите и площадките, пълзеше по основите на зданията, разливаше се по площада, — една неприятна, влажна миризма проникваше в ноздрите ни, когато излизахме навън и лампите никога не загасваха, ден след ден.
Дойде рожденият ми ден, по-весел ден от Коледа, защото Максим винаги се стараеше да ми направи не просто подарък, но някаква чудесна изненада, някакво удоволствие, което не можех да предугадя. Той беше майстор на такива неща, така че се събуждах винаги с някакво детско предчувствие, възбуда, като си спомнях какъв ден е.
Слънцето грееше силно и ние излязохме рано, щяхме да закусим не както обикновено скромно в нашия пансион, но във Флориан. Както минавахме по моста и надолу към площада между венецианците, които бързаха за работа, жени и малки дечица и бебета, малки момчета отиваха на училище, небето беше синьо като емайла на небето в ренесансовите картини. И наистина, това беше точната дума. „Ново раждане, — казах си, като вървяхме, — ново начало.“
Максим се усмихна и внезапно видях, че лицето му беше както го бях видяла за първи път, седнал на кушетката в хотел Кот д’Азюр преди тези много тъжни години. След това ми се стори, че е средновековно лице, някак си странно, лице от портрет от петнадесети век, лице, което подхожда на един заграден град като този, изпълнен с тесни улици, постлани с камъни. Притежаваше същата острота и елегантност, така че напълно подхождаше да е тук, въпреки че съвсем не приличаше на остроносите, червенокоси венецианци.
Кафето ми се услади повече от това, което бях пила години наред, — истинско, богато италианско кафе, вкусът му беше като на това от старите времена преди войната и недоимъка. Кафето беше станало някакво слабо, сиво вещество, но това беше ароматно, наситено, тъмно, чашите бяха големи, с деликатна златна ивица и както седяхме, не навън, все още беше доста студено и доста рано за това, но на една пейка до прозореца, гълъбите се вдигнаха като облак и започнаха да кръжат около блестящите кубета на Сан Марко, като се чувстваха у дома сред огромните лъвове и галопиращите коне и след това отново кацнаха на паважа.