Джеръм К. Джеръм
Мисис Корнър се разплаща
— Аз именно така разбирам нещата — обяви мисис Корнър, — мъжът трябва да бъде мъж.
— Но нали ти не би искала Кристофър, тоест мистър Корнър, да прилича на мъжете от този род — забеляза нейната задушевна приятелка.
— Съвсем не твърдя, че бих искала да го прави често. Но бих желала да почувствам, че е способен да бъде именно такъв мъж. Вие казахте ли на господина, че закуската е готова? — нахвърли се мисис Корнър на слугинята, която в тази минута внасяше в стаята три варени яйца и чайник.
— Разбира се, че му казах — с негодувание отвърна слугинята. Прислугата във вила „Акация“ в Равенскорт-парк вечно се намираше в състояние на негодуване, даже молитвите, които отправяше сутрин и вечер, бяха пълни с негодуване.
— И какво каза той?
— Каза, че ще слезе веднага, щом се облече.
— Никой и не очаква той да се появи преди това — заяви мисис Корнър. — Когато го викнах преди пет минути, отговори, че си слага ризата.
— Мисля, че ако вие сега го повикате пак, той пак ще отговори същото — изказа мнението си по този въпрос слугинята. — Пълзеше на четири крака, когато надникнах в стаята и се опитваше да се пъхне под кревата, понеже си загубил копчето на яката.
Мисис Корнър спря, държейки в ръката си чайника.
— Той разговаряше ли?
— Да разговаря? Че с кого? Нямам аз време за такива работи.
— Имам предвид — със самия себе си — поясни мисис Корнър. — Не… не ругаеше ли? — в гласа на мисис Корнър прозвуча желание и дори надежда.
— Какво? Той ли? Че той даже и не знае как се прави това.
— Благодаря ви — каза мисис Корнър. — Достатъчно. Можете да вървите.
Мисис Корнър шумно постави чайника на масата.
— Даже това момиченце — жлъчно изговори тя, — даже това момиченце го презира.
— Вероятно — предположи мис Грин, — той да е ругаел, преди тя да влезе в стаята, а после да е престанал.
Но мисис Корнър нямаше намерение да се поддава на утешенията.
— Престанал! Друг на негово място не би спрял да ругае.
— Вероятно — намекна задушевната приятелка, винаги готова да вземе под своето покровителство този грешник, — вероятно той да е ругаел, а тя просто да не е чула. Нали е бил с глава, напъхана под кревата…
Вратата се отвори.
— Извинете за закъснението — жезнерадостно произнесе мистър Корнър, втурвайки се в стаята. Мистър Корнър считаше, че сутрин човек задължително трябва да бъде жизнерадостен. „Срещай деня с усмивка и той ще ти донесе щастие“ — ето че шест месеца и три седмици мисис Корнър беше омъжена жена и точно двеста и два пъти бе чула този девиз от усттата на мъжа си сутрин, когато той ставаше от леглото. Девизите от различен характер заемаха обширно място в живота на мистър Корнър. Акуратно изписани на листчета с един и същ формат, най-мъдрите от тях бяха прикрепени към огледалото и всяка сутрин поучаваха мистър Корнър по време на бръсненето.
— Намери ли го? — попита мисис Корнър.
— Съвършено невероятно — отвърна мистър Корнър, сядайки до масата. — Със собствените си очи видях как то се търкулна под кревата. Може би…
— Само не ме моли да го търся — прекъсна го мисис Корнър. — Някои хора, като попълзят под кревата и като си ударят главата в крака му, сигурно биха почнали да ругаят — при това, специално бе наблегнато на думата „ругаят“.
— Какво пък, за възпитанието на волята — намекна мистър Корнър — не е вредно от време на време да се заставяш да изпълниш задачи, насочени към…
— Е, ако ти се хванеш с едно от дългите си изречения, които толкова обичаш, няма да успееш да се измъкнеш от него, за да се нахраниш — уплаши се мисис Корнър.
— Жалко, ако се случи нещо с него — забеляза мистър Корнър, — неговата вътрешна ценност, по всяка вероятност…
— Аз ще го потърся след закуска — любезно се отзова мис Грин. — Много добре умея да откривам загубени предмети.
— Охотно ви вярвам — галантно я увери мистър Корнър, докато с дръжката на лъжичката разбиваше черупката на яйцето. — От такива светли очи като вашите, малко…
— Остават ти всичко на всичко десет минути — напомни жена му, — яж в края на краищата!
— Би ми се искало — протестира мистър Корнър, — поне веднъж в живота си да изрека своето мнение докрай.
— Но ти никога няма да успееш — забеляза мисис Корнър.
— Може би, някой път тези дни… — въздъхна мистър Корнър.
— Как спа, скъпа? Съвсем забравих да те попитам — мисис Корнър се обърна към своята задушевна приятелка.
— В чужда къща първата нощ спя винаги много неспокойно — отвърна мис Грин. — На всичкото отгоре, мисля, че бях малко превъзбудена.
— Много съжалявам — изрече мистър Корнър, — че възхитителното изкуство на драматурга се представи пред нас не в най-добрия от своите образци. Когато ходиш на театър твръде рядко…