В този момент, неочаквано всички светлини в стаята изгаснаха.
Той остана за момент неподвижен в задушаващия мрак, като се проклинаше, че не беше взел една електрическа батерия. После, придържайки се с една ръка за парапета, за да се ориентира, той се отправи към стълбата. Едва беше направил няколко крачки, когато чу страшния вик на Джулия.
В градината, близо до прозореца на салона на Гидо, Шапиро беше чакал Крантор (на един километър от там) да прекъсне високото напрежение с прът, снабден с изолатор. Потта струеше по лицето на Шапиро. В дясната си ръка той държеше ножа с широкото острие. Внезапно светлините, които проникваха слабо през пердетата, изгаснаха. Тогава той пъхна кривите си пръсти под шасито на прозореца, повдигна го, после отстъпи в сянката и зачака.
Лекият бриз къдреше пердетата. След десетина секунди пердетата внезапно се разтвориха.
Един мъж с висок ръст и вечерно облекло, стоеше пред отворения прозорец, точно както беше предвидил Крантор. Слаб лунен лъч проникваше през облаците и осветяваше белия му нагръдник.
Шапиро вдигна камата, ръката му леко се отпусна и острието изсвистя във въздуха. Това беше най-лесната мишена, която някога беше визирал. Той чу как камата стигна до предназначението си с глух шум и видя как русият мъж отстъпи и се олюля. Без да чака повече, Шапиро се обърна и заобиколи тичешком къщата, за да стигне до колата си.
Докато той бягаше в тъмнината, а Дон слизаше като полудял по стълбите, Джулия отново изпищя.
ТРЕТА ГЛАВА
1.
Високият масивен силует на инспектор Орок се открои във вратата на кабинета на Гидо, където Дон седеше от половин час.
Една забравена цигара димеше между пръстите му.
— Ако желаете, господине, — каза Орок, ние бихме могли да разгледаме случилото се по-отблизо.
— Да, — отговори Дон спокойно.
Той беше още под удара от смъртта на Гидо и би предпочел да остане за малко сам.
— Бих искал да ми разкажете историята от самото начало, господине, — продължи Орок.
Той се приближи до камината и се отпусна във фотьойла срещу Дон.
— Да, разбира се, — каза Дон.
Тогава той направи подробен разказ за срещата с Джулия, припомни за заканителното писмо и начина, по който беше дошъл вечерта да служи като пазач на Гидо.
— Не взех аферата като нещо сериозно, — продължи той, гледайки втренчено в огъня. Чувствам се отговорен за смъртта му. Едва когато открих, че са прекъснали телефона, помислих, че всичко това може да свърши зле. Но дори и в този момент не помислих, че нещата ще се развият толкова бързо. Предполагах, че с мен и Диксон, Гидо е извън всяка опасност. Бях оставил шофьора си отвън да наблюдава къщата.
— Тогава той къде е? — попита Орок.
— Не зная. Излязох да го потърся, но той беше изчезнал. Надявам се, че е видял убиеца и го е проследил.
Орок изръмжа.
— Възможно ли е това?
— Да. Бих искал да се прибера у дома, инспекторе, в случай че той се опита да ме намери там.
— Няма да ви задържа дълго, увери го Орок. Бих искал само да ви осведомя по един-два въпроса. Вие не видяхте убиеца.
— Не. Оставих Диксон с господин Ференчи и се качих да прегледам къщата. После светлините изгаснаха и чух Джулия… госпожа Ференчи… да вика. Слязох по стълбата като полудял и се втурнах в салона. Беше тъмно като в рог. Бях казал на Диксон, че ще извикам като се върна, но забравих. Той ме взе за убиеца и скочи отгоре ми. Борихме се доста и бях принуден да го ударя, за да се освободя от него. Докато намерих електрическа батерия, убиецът беше изчезнал. Намерих господин Ференчи проснат пред отворения прозорец. Госпожа Ференчи беше припаднала. И после влязоха двама полицаи. Вие знаете какво последва.
Орок кимна.
— Накратко убиецът прекъснал тока по начин, който не зная и отворил прозореца. Ференчи почувствал въздушно течение или е чул, че прозорецът се отваря. Той се приближил до прозореца. Убиецът чакал. И когато господин Ференчи разтворил пердетата, убиецът хвърлил камата.
— Как се случи, че вашите хора дойдоха веднага? Дали са чули виковете на госпожа Ференчи?
— Чрез малкия посредник. Когато излязъл оттука, един мъж скочил от сянката и го ударил с палка. Но хлапето било по-бързо от него и побягнало. Другият го подгонил, но то изчезнало. Това станало толкова бързо, че хлапето нямало време да огледа мъжа. Само можа да ни каже, че е висок и слаб. Когато видяло, че е извън всяка опасност, то се обадило на 999. Една от нашите коли минала да го вземе и го довела тук. Но те са дошли твърде късно.
Дон потри челото си.