— Имам заповед да ви платя, когато работата бъде свършена, заяви Лорели. Ще узная утре от вестниците дали е екзекутиран, или не.
— Искам парите веднага, изръмжа Шапиро. Имам нужда от тях. Слушайте, трябва да купя веднага една лодка. Тези пари ми трябват, за да я платя. Ще бъда във Франция утре сутринта, ако тази вечер успея да купя лодката.
— Разбрахте ли какво ви казах? — възрази студено Лорели. (Тя пъхна ръце в джобовете на шлифера си). — Нямам намерение да споря с вас.
Шапиро облиза с език пресъхналите си устни.
— Е, малката, няма да се караме. А ако дойдете с мен? Ще вляза в друга сделка веднага след като купя лодката. Ще имам нужда от сръчно момиче като вас.
— Наистина ли? — каза Лорели. — Аз не знам как да се държа с кретен като вас.
Шапиро я гледаше, хилейки се.
— О! Добре. Ще бъде добре ако станем приятели. Наричайте ме Ед. Можем да си проправим път, ако работим заедно. Дайте ми парите и елате с мен, Лорели!
— Ще получите парите утре сутринта и не преди това, заяви сухо Лорели. Ще ви ги донеса в 8 часа.
— Така си мислите, изръмжа Шапиро като се изправи и ритна един стол. Ще отида с вас и веднага ще ми дадете тези мангизи. Зная как да укротявам зверчета като вас.
Тя се подпря на стената с равнодушен израз на лицето, но в зелените очи блестеше недоверчивост.
— Наистина ли? — каза тя. — И аз зная как да укротявам гадини като вас.
Ръката се появи бавно от джоба на шлифера. Автоматичният 25, който държеше, се насочи в лицето на Шапиро.
— Махнете се оттам!
Шапиро внезапно изгуби кураж и побърза да отстъпи.
Като реши, че това, което узна е достатъчно, Дон изкачи бързо и безшумно стълбите, промъкна се през прозореца, затвори го зад себе си и няколко секунди по-късно беше при Хари под свода.
— Жената ще излезе всеки момент, — каза той. — Аз ще я последвам. Стой тук и наблюдавай къщата! Не вярвам нашата птица да отлети, но ако се опита — не я оставяй да отлитне!
— Разбрано, шефе, — каза Хари.
В този момент вратата на къщата се отвори и младата жена излезе. Тя затвори вратата и се отдалечи по тротоара към светлините на Олд Камптън Стрийт.
Дон тръгна след нея, стараейки се да остане в сянка и да не вдига шум.
2.
Половин час по-късно от една телефонна кабина на Шипер Маркет, Дон се обади на инспектор Орок.
— Тук Миклем, — каза той. — Моят шофьор е видял нашия човек да напуска къщата. Той го е проследил до ул. „Атина“ 25. В аферата е замесена и една жена. Тя се намира на „Маркет Мей“, 2. Аз стоя пред нейната квартира, а Масон наблюдава другата къща.
— Браво! — извика Орок. — Вие свършихте добра работа, господине. Незабавно ще изпратя коли и на двама ви, а и аз също ще дойда при вас след десет минути.
— Отлично, — каза Дон. И затвори телефона.
Той излезе от телефонната кабина и се върна на поста, откъдето можеше да наблюдава апартамента над една бакалия, в който беше изчезнало червенокосото момиче.
Тя не беше успяла да избяга. Беше взела едно такси на „Шафтесбури Авеню“ и Дон също беше имал шанса да вземе едно, преди нейното да изчезне по „Пикадили“. Освобождавайки таксито на „Халф Муун Стрийт“, младата жена беше продължила пеша по „Пикадили“ откъм парка до Парк Лан, обръщайки се през цялото време. Дон беше успял да я проследи без да бъде забелязан и накрая я видя да влиза в апартамента над бакалията през една странична врата. Няколко минути по-късно един прозорец на първия етаж светна. Той беше изчакал около 20 минути и след като светлината беше изгаснала, той най-напред се беше уверил, че апартамента няма друг изход и после се вмъкна в телефонната кабина на няколко метра от бакалията.
Едва беше се върнал на наблюдателния си пост, когато двама полицаи се появиха от мрака.
— Господин Миклем? — попита единият от тях.
— Не губите време, забеляза Дон. — Тя е в този апартамент.
— Добре, господине, — каза полицаят. — Инспектор Орок е на път. Каза ни да не мърдаме. Я, Бил, иди да видиш на „Ервърд Стрийт“ дали няма друг изход!
Другият полицай кимна и се отдалечи.
Дон запали цигара. Той беше малко уморен. Смъртта на Гидо го беше трогнала дълбоко и нейното въздействие беше започнало да се чувства.
Той остана с полицая да наблюдава тъмния прозорец в продължение на 10 минути. После масивният силует на инспектор Орок, последван от трима полицаи, се открои в мрака.
— Е! Господин Миклем, — каза Орок. — Имате голям шанс. Какво става?
Дон му разказа с няколко думи как Хари е видял слабия мъж да напуска къщата на Ференчи и го е проследил до „Атина Стрийт“.
— Жената беше влязла при него 2–3 минути преди да пристигна, — продължи той. — Промъкнах се в къщата. Този индивид — той се нарича Ед, а жената Лорели — искаше да му бъде платено за убийството на Ференчи.