Той повтори дума по дума разговора, който беше подслушал и заключи:
— Тя трябва да му плати утре в 8 ч.
— Ще видим, — каза Орок. — Добра работа свършихте, господин Миклем. Изпратих Хюрст и Мадокс на „Атина Стрийт“. Няма да си мръднат пръста без моя заповед. А сега да видим какво ще ни каже тя!
Той се отправи към входната врата, която водеше към апартамента на момичето.
— Не мърдайте! — каза той на хората си. И като вдигна чукчето, силно заудря. Никой не отговори.
Той почука още няколко пъти и отстъпи.
— Много добре, — каза той. — Опитайте се да отворите вратата! Приближиха се двама здравеняци. Раменете им раздрусаха вратата: при третия удар тя не издържа. Полицаите скочиха на тясното стълбище.
Орок и Дон ги последваха.
— Освен ако тя има свойството да става невидима, имам чувството, че е изчезнала, забеляза Дон, показвайки отворената капандура на прозореца, който се намираше над стълбите.
Един от полицаите излезе от стаята на първия етаж.
— Няма никой, шефе, — каза той.
Орок изръмжа.
— Дайте тревога, — каза той. — Искам да намеря тази жена! Господин Миклем ще ви даде отличителните белези.
Полицаят взе бележка за направените от Дон указания и изтича до телефонната кабина.
— Трябва да ни е забелязала, — каза сърдито Орок. После се обърна към другия полицай:
— Извикайте Хюрст по радиото в колата и му кажете, че момичето е избягало. Кажете му да внимава: тя може би ще се опита да предупреди Ед.
Дон и той влязоха в апартамента, който съдържаше спалня, кухня и баня.
Орок хвърли един поглед.
— Тук няма да намерим нищо, — каза той. — Ще вземем пръстови отпечатъци. Да отидем до „Атина Стрийт“!
Оставяйки двамата полицаи да пазят апартамента, Орок, Дон и тримата цивилни инспектори се качиха в полицейската кола и полетяха по „Пикадили“, за да отидат на „Олд Камптън Стрийт“.
Те намериха двама полицаи на входа на „Атина Стрийт“, които застанаха мирно като зебелязаха Орок.
— Хюрст тук ли е? — попита той.
— Там, в дъното на улицата, шефе.
Орок влезе под свода, последван от Дон. Те намериха Хари, верен на поста си, придружен от сержант Хюрст и цивилния агент Мадокс.
— Нашият човек все още ли е тук? — попита Орок.
— Мисля, че да, шефе, — каза Хюрст. — Нито сме видяли, нито сме чули нещо в къщата, но няма друг изход освен тази врата.
— Да го притиснем, заповяда Орок. — Бъди предпазлив, Хюрст! Той е опасен. Как е вратата?
Хюрст поклати глава.
— Две резета и една ключалка. По-лесно ще бъде да минем през прозореца.
Той показа с пръст прозореца, през който Дон се беше промъкнал в къщата.
— Прието, минете и двамата! — каза Орок.
Дон отиде при Хари под свода. Той изгаряше от желание да се намеси, но знаеше, че Орок не иска и дума да чуе за това. Те гледаха как Мадокс прави къса стълба на Хюрст, за да му помогне да се качи на стената. Хюрст започна да пълзи по керемидите, докато Мадокс се покатери след него.
Дон, който наблюдаваше тъмния прозорец, внезапно забеляза, че нещо зад стъклото мръдна.
— Внимание! — Той Ви видя!
Хюрст беше изминал половината от наклона. Беше изцяло на открито. Той също беше видял една сянка. Пъхна ръка в джоба си, за да извади пистолета. Но в този момент проблесна светкавица, последвана от детонация. Стъклото на прозореца се пръсна.
Хюрст изпусна пистолета си, наведе се напред и се свлече по наклона, повличайки Мадокс със себе си. Мадокс го хвана и успя да го спре, докато Дон и Хари се притекоха на помощ.
— Оставете, ние ще се погрижим, извика Дон.
Отекна нова детонация. Един куршум разби една керемида на няколко сантиметра от Мадокс, който пусна Хюрст и скочи бързо на стената. Хюрст падна от покрива като безжизнена маса.
Дон и Хари го хванаха и го положиха на земята.
Хари опипа врата на Хюрст и сложи пръст върху артерията.
— Той е мъртъв, — каза поразено Хари.
Орок дойде при тях. Той само се увери, че вече нищо не може да се направи за Хюрст, после с учудваща бързина за човек с неговата фигура, се върна в края на улицата.
Мадокс отиде при Дон и Хари под свода, където те бяха отнесли тялото на Хюрст. Мадокс дишаше шумно. Той беше много блед и чертите му се бяха вкаменили.
— Ще се опитаме ли да влезем, шефе? — попита Хари шепнешком.
Мадокс го чу.
— Останете тук! — изръмжа Мадокс. — Не се намесвайте! Това е работа на полицията.
Дон настоя:
— Бих могъл, може би, да отворя тази врата, сержант…
— Разбрахте ли какво Ви казах? Не се намесвайте!