Младата жена свали шлифера и шапката си и му ги подаде. Тя разпиля косите си и се приближи до огледалото, закачено над газовия радиатор.
Отнасяйки мокрите дрехи в банята, съседна на стаята, Крантор натисна, минавайки, ключа и голямата жалка стая се освети.
Той закачи без да бърза мокрия шлифер на гърба на един стол, обърна се, и от прага на вратата, заразглежда посетителката си.
„Хайде, мислеше си той, погледни ме. Ще видим дали си вярна, красива червенокоса!“
Младата жена грееше слабите си крака пред газовия радиатор. Тя търсеше цигара в джобовете си, когато повдигна очи и забеляза Крантор под грубата светлина па лампата.
Крантор беше получил раните по лицето си по време на битката в Касино. Горящо парче от артилерийски снаряд на минохвъргачка го беше обезобразило но неизлечим начин. Пластичните хирурзи го бяха закърпили търпеливо. От главата те бяха успели да направят чудо, придавайки му по-човечен вид. Лявата очна кухина чезнеше под черна превръзка; устата — тъпка и жестока, откриваше долните зъби и придаваше на лицето му зловеща гримаса. Останалите черти имаха вид на маджун.
Хирурзите му бяха казали да остави време на раните да се затворят и да дойде пак да му направят операция. Бяха обещали, че след около една година ще успеят да му направят главата хубава.
Но Крантор не отиде. Той имаше такова намерение, но не намираше време и когато Алскони направи от него свой агент в Лондон, той се отказа. Нямаше намерение да губи месеци но болниците, в момента, когато можеше да печели, без да се уморява, парите, които Алскони му даваше. Той придаваше повече значение на парите, отколкото на добрата си външност.
След няколко ужасни месеца му се случваше да изпитва извратено удоволствие, когато хората потръпваха от ужас при вида му и обръщаха погледа си. По същия начин той разглеждаше внимателно посетителката си, за да разбере как ще реагира.
Беше разочарован. Тя не потрепера и не обърна поглед. Разглеждаше го внимателно, безмилостно и без отвращение.
— Не можаха ли да Ви закърпят по-добре? — забеляза тя. — Или сте бил нетърпелив.
Внезапно Крантор почувства, че в него нахлува бяс. Той би искал да вдъхне отвращение. Но сега имаше желание да я хване за бялата шия и да удари главата й в стената.
— Какво Ви засяга това? — каза той. — Аз съм достатъчно голям, за да се грижа за себе си; Вие гледайте себе си!
— Забранявам Ви да ми говорите с този тон! — заяви рязко младата жена.
Крантор обузда шева си. Къде му беше умът? Той искаше да направи добро впечатление. Разбира се, не можеше да постигне нищо със зло. За първи път срещаше някой от Организацията на Алскони. Тя идваше направо от Италия, за да изясни взетите от него мерки. Ако останат доволни от него, би могъл може би да получи повишение. Той беше честолюбив. След две години, откакто работеше за Алскони, той откри че работата, която му бяха поверили, беше без голямо значение за Организацията: най-обикновен сътрудник.
Но напоследък Алскони беше решил да предприеме истински операции в Лондон. Значи той трябваше да се възползва от случая.
— Извинете ме, — каза той, изгасвайки лампата. — Аз съм все още малко докачлив, когато се касае до външността ми. И има защо, а? Седнете. Искате ли да пиете нещо?
— Не, благодаря.
Тя се приближи до масата, взе един стол и седна. Беше облечена в черна шик-рокля и около шията си имаше тънко колие с лаврови листа от злато.
Крантор седна на свой ред. Той се постара да остане в сянка и когато запали цигара, обърна глава, за да й попречи да види лицето му на светлината на запалката.
— Намерихте ли някой, който да свърши работата? — попита тя.
— Да, — каза Крантор. — Това ми отне много време, но открих човека, който ни беше необходим.
— Той ще бъде тук след няколко минути. Помислих, че бихте желала да го видите.
— Няма място за шеги, — каза тя, разглеждайки със зелените си очи единственото черно и блестящо око на своя събеседник. — Това ще бъде само опит. Обаче един опит винаги трябва да успее.
Тя изтърси пепелта от цигарата си и продължи:
— Кой е по-точно типът, когото сте изнамерили?
— Някой си Ед Шапиро, — каза Крантор. Той няма съдебно досие. Дебютирал е в цирка. Прославил се е с един фокус: хвърляне на кама. Страшен е: затова го избрах. След войната изоставил цирка. Занимавал се с контрабанда според мен, а сега би желал да работи за себе си. Иска да стане бързо звезда. Възползва се от случая да печели мангизите, които му предлагат.
— Ще се справи ли със задачата?
— Ако някой може да свърши тази работа — това е именно той.