Познат от нощния пазач и предаден от златаря, Феликс беше осъден на 15 години затвор. След 6 години беше успял да избяга. Приютявайки се в Рим и знаейки, че най-малката непредпазливост рискуваше да го изпрати в затвора, той беше живял нащрек и работеше като комисионер в едно съмнително нощно заведение. В него се беше запознал с Лорели.
Преди да я срещне, Феликс беше смятал жените за забавни играчки, които би трябвало да се третират без щадене, за да бъдат изоставени впоследствие. Но Лорели (той тутакси беше забелязал това) не беше се задоволила с неговата физика.
Красавицата имаше в главата си други планове. Тя му беше подсказала да предложи услугите си на Симон Алскони и беше уредила първата им среща.
Той тъкмо оправяше вратовръзката си пред огледалото, когато влезе Лорели. Той се обърна, за да й се усмихне, но усмивката му замръзна, когато забеляза бледността и потресения вид на младата жена.
— Какво има? — попита бързо той.
Лорели затвори вратата, свали мантото си и се приближи да огъня.
— Спомняш ли си, разказвах ти, че един тип ме беше проследил в Лондон и че беше пуснал полицията но следите ми? — каза на един дъх тя. — Така също ти казах, че снощи ме следяха, нали? Преди малко същият тип беше при Педони. Той помоли Педони да го снабди с една историческа книга, която обяснява произхода на имената на кварталите. Намекна за квартала Костенурката.
Феликс помръкна.
— Сигурна ли си, че е същият?
— Почти сигурна. Във всеки случай има същата фигура. Не съм видяла лицето му нито в Лондон, нито снощи, но съм почти сигурна.
— Кой е този тип?
— Не зная. Дадох отличителните му белези на Вили и в момента той го търси.
Феликс запали цигара и седна до огъня.
— От полицията ли е?
— Не вярвам. Във всеки случай, по професия не е полицай. Американец е, изглежда има нари. Говори за Дженда и Вага: струва ми се, че знае тяхната история. Тя стисна юмруци. Винаги съм мислила, че тази работа е опасна. Рискуваме да бъдем предадени. Много добре знаех, че рано или късно един тип, по-хитър от другите, ще открие гърнето с розовото масло.
— Хайде, хайде, — каза Феликс. — Не се разстройвай за това! Да погледнем нещата в лицето: досега всичко вървеше по мед и масло. Признавам, че в началото и аз се питах дали този сценарий не рискува да ни предаде. Но Алскони държеше за него. Той искаше всичко да върви така, или по-добре да не се занимаваме с тези работи. Той вярва чистосърдечно, че има стари сметки за оправяне. Никога не би свършил сам подобна работа. Ако всичко върви така добре, това се дължи на шума, който вдигаме около себе си. Виж какво плюят типовете: почти никога не сме имали неприятности. Виж какво ни допринася това.
— Парите ще ни бъдат от голяма полза в деня, когато ни заловят, — каза Лорели.
— Това продължи много дълго, Феликс. Сигурна съм, че този американец е попаднал на следите ни. Той ще предупреди полицията. Време е да махнем с ръка, Феликс!
— Да махнем с ръка? Какво искаш да кажеш? — попита Феликс.
— Знаеш какво значи да махнем е ръка, нали? — каза Лорели, повишавайки тон. — Трябва да се измъкнем оттук, преди да ни заловят. Това продължи много дълго. Аз, която бях толкова сигурна в себе си, преди да замина за Лондон! Не зная как се реших да взема участие в убийството на Джина! Могат да ме обесят за подобно нещо. Дадох си сметка за това, което вършех едва когато момичето лежеше безжизнено в колата, но в този момент беше много късно да отстъпя. Вече не мога да спя през нощта, когато мисля за това. А ето ни сега с този американец по петите! Той ще предупреди полицията! Сигурна съм в това!
— Стига! — извика разярено Феликс. — Ти си полудяла, бога ми! Контролирай нервите си!
— Как можеш да кажеш подобно нещо? — извика Лорели. — Не виждаш ли, че…?
Той се изправи и я хвана за раменете.
— Ще млъкнеш ли? — излая той и я разтърси. — Слушай! Трябва да играем, абстрахирайки се от картите, които държим в ръцете си. Ако спечелиш, това е отлично! Ако загубиш, толкова по-зле за теб. Засега ние с теб живеем като крале. Никога не сме били обслужвани по-добре. Този проклет американец ли ще развали хубавия ни живот?
Тя се освободи.
— Глупак! — каза ядосано тя. — Очаквах това. Знаех, че рано или късно някой ще успее да попадне в дирите ни. Знаех го! Досега имахме шанс; сега е време да се оттеглим от играта. Трябва да заминем за Буенос Айрес…
Феликс я изгледа със зловеща усмивка.
— Без шеги! Това ли измисли през безсънните си пощи? Говориш съблазнителни неща! Представяш ли си радостта на Алскони, когато му предадат, че е измамен?