— Значи това е Дон Миклем? — попита Алскони. — Странно!
— Значи го познавате? — попита Феликс. — Крантор твърди, че той е един от най-големите богаташи в Англия…
— Разбира се, че го познавам, — каза Алскони. — Той е собственик на два милиона лири стерлинги. Интересно! (Той постави пръст върху копринената муцуна на животното и нежно я погали). Какво направихте с него?
— Сложих го в подземието.
— Сам ли беше?
Феликс се беше надявал, че Алскони няма да зададе този въпрос. — Шофьорът му беше с него. Той избяга.
Пръстите на Алскони престанаха да милват муцуната на котката.
— Как така избяга?
— Не знаехме, че е тук. Вили го е видял да бяга с колата на Миклем.
Алскони продължи да гледа втренчено в огъня. Той все още имаше спокоен вид, но пръстите му стояха неподвижни и Феликс знаеше от опит, че това е тревожен признак.
— Не трябваше да го оставяте да избяга, забеляза накрая Алскони. — Надявам се, че ще вземеш необходимите мерки. Всъщност злото не е толкова голямо. Шофьорът разбира се ще се отнесе до полицията. Струва ми се, че през еволюцията на нашата организация, достигнахме до един стадий, който рано или късно трябваше да достигнем. От преди три години се подготвям за тази евентуалност. Много интересно ще бъде да видим дали ежегодните дарения, които правех на църквата, полицията и други благотворителни дружества, сега ще допринесат плодовете си. Ще видим на кого ще повярва полицията: на шофьора ши на мен… Ти ще вземеш всички необходими мерки. Ще предложа на полицията да направи обиск в къщата. Дори ще настоявам. Постарай се да не им пречиш! Те не трябва да намерят нищо, на всяка цена. Разбрали?
— Да, — каза Феликс.
Алскони го погледна.
— Не те ли плаши едно посещение на полицията?
— Разбира се, че не.
— Тогава всичко е наред, — каза Алскони, кимвайки с глава. — Вие с Лорели няма да се показвате! Възможно с тя да се изплаши. Нервна е. Може дори да си помисли, че това е краят на организацията. Ще се грижиш ли за нея?
— Да, — каза Феликс с пресъхнали устни.
— Тя е много съблазнителна млада жена, — продължи Алскони. — Познавам я отдавна и съм в течение на нейните слабости. Тя има навик да губи ума си в подобни случаи.
— Смъртта на малката Пазеро й е причинила голяма болка, — каза Феликс, стараейки се да говори спокойно. — Но ще й мине.
Алскони кимна с глава.
— Да. Тъй като живеете заедно, ти би могъл да се считаш може би отговорен за нейните действия, а?
— Отговарям за нея, увери го Феликс и усети как потта се стича но челото му.
Алскони го погледна.
— Освен ако предпочиташ аз да й говоря? Колебая се дали да се меся между вас двамата. Един мъж трябва да има власт над любовницата си.
— Ще се погрижа за нея, заяви сухо Феликс.
— Отлично. Възползвай се от жените, Феликс; те са създадени за удоволствие на мъжете, но не им позволявай да те превъзхождат. Това е непростимо. Аз бях принуден да се откажа отдавна от жените. Те имат един свой начин да разклащат опасно волята ви, да ви отклоняват от вашата цел и да ви създават неприятности.
Алскони замълча.
— Ето, че се отклонихме от Миклем, нали? — каза Алскони след кратко мълчание. Каза ли защо се е намирал в градината?
— Карлос малко го поразтърси. Още е в безсъзнание.
— Надявам се, че не е бил много груб, а? Миклем си струва парите.
— Помолих Англеман да го прегледа. Няма му нищо.
— Значи е задавал въпроси на Педони за квартала Костенурката? — продължи Алскони.
— Да. А така също е говорил на Педони за Дженда и Вага.
— Наистина ли? И какво го е накарано да говори за тях? Не знаеш ли?
— Крантор каза, че Миклем е бил голям приятел с Гидо Ференчи.
— А! Така! Трябваше да ми кажеш това по-рано. Това би обяснило защо Миклем е започнал подобна анкета. Той упорито си пъха носа навсякъде. Има много пари; и твърде малко работа… Няма значение, той е в ръцете ни и можем да извлечем полза от създалото се положение. Ще го видя утре сутринта в 11 ч.
А сега ти трябва да разбереш къде живее и кои са неговите приятели. Полицията сигурно ще ни направи визита, но това е моя работа.
Той прекара пръсти през козината на котката и продължи:
— Струва ми се, че Крантор е голямо откритие за нас, а? Начинът, по който проведе аферата Ференчи, ми харесва. Той е безмилостен човек: такива хора обичам. (Погледът на черните му дълбоко вдлъбнати очи се спря върху Феликс). Ти също трябва да бъдеш безмилостен, Феликс! До настоящия момент съществуването ти тук беше без трудности и в големи удобства. Не трябва да се размекваш! Ти си срещал трудности. Имаш добър авторитет. Не Трябва да позволяваш на тези две години, които прекара тук, да подровят авторитета ти.