„Не мога да Ви я пазя дълго време, му беше казал собственикът. — Искам само да Ви направя услуга, но другият тип плаща в брой. Ако не решите до петък, ще бъда принуден да му я оставя.“
Това беше немислимо, но мисълта, че трябва да убие, дразнеше нервите на Шапиро. Крантор го беше убедил в това; тази комбинация не му харесваше, но Шапиро имаше спасителното уважение на полицията. Той държеше на кожата си. Обаче убийството има лошия навик да падне върху ви точно в момента, когато мислите, че сте спасен.
Крантор беше успял да разсее всички скрупули на Шапиро.
„Помисли, беше казал той. Никога не си попадал в ръцете им. Те нямат отпечатъците ти. Ако действаш така, както ти казах, няма да те хванат. Не може да се направи никаква връзка между този тип и теб. От какво се страхуваш?“
Но колкото повече мислеше Шапиро за това, толкова повече съмнението нахлуваше в него. Могат да го забележат, че напуска къщата. Мисълта, че ще бъде търсен за убийство, вледеняваше кръвта му. Точно тогава започна да пие, но след няколко големи уискита възвърна хладнокръвието си и започна да мисли за лодката. Той би могъл да слезе с кола във Фалмут веднага след като свърши работата си, да купи лодката и да изчезне във Франция.
И сега, изкачвайки стъпалата, той бързаше да се отърве от всичко това. Отправи се към стая 26 с непринудена походка и се спря на прага, за да се полюбува на Л орели, която се завъртя на стола си, за да го огледа.
— Влез и затвори вратата! — излая Крантор.
Шапиро се подчини. Погледът му се плъзгаше непрекъснато от Лорели върху Крантор. Какво правеше тук тази? — запита се той. — Страшно момиче! Той пристегна възела на вратовръзката, махна шапката си и отправи веселата си усмивка към Лорели.
Крантор стана.
— Достатъчно, Ед, не се уморявай, — каза той с дрезгав глас. Тя работи с нас.
Шапиро се приближи до масата. Усмивката му се удължи.
— Я, я виж, това е прекрасно. Добър вечер, кукло. Нещо ми казва, че ще се разбираме добре двамата.
Лорели го измери със зелените си студени очи.
— Говорете ми само когато се обръщам към Вас, отсече тя сухо.
— Хе, не се прави на злословница, изсмя се Шапиро.
С широко разтворена ръка, Крантор залепи майсторски една плесница на Шапиро, която го накара да залитне. Последният запази равновесие и погледна Крантор със зяпнала уста, избягвайки да се движи.
— Седни и си затвори човката, заповяда Крантор със съскащ глас.
Единственото му око блестеше като горящ въглен. Шапиро взе един стол и седна, опипвайки бузата си.
— Съветвам те да не повтаряш, — каза той с неуверен глас.
— Млък! — повтори Крантор.
— Той не ми харесва много, заяви Лорели. Тя говореше така, като че ли Шапиро не беше в стаята. Пиян е, няма солидни нерви и никаква дисциплина.
— Ще свърши работата, увери я Крантор. Ако не успее, ще го убия!
На Шапиро му се повдигна. Той знаеше, че това не бяха празни приказки.
— Хе, един момент… — започна той.
Но думите замръзнаха върху устните му, когато Крантор се обърна и го погледна втренчено.
— Чули какво ти казах! Ако не успееш — ще те убия!
— Защо искате да не успея? — възрази Шапиро с пресипнал глас.
— Не те съветвам да го направиш, — каза Крантор.
Той хвана камата за широкото острие и подаде дървената дръжка на Шапиро.
— Ще си послужиш с нея. А сега, покажи какво знаеш да правиш!
Шапиро взе камата и я претегли на ръка. Странно преобразяване стана с него, докато гладеше с палеца си острието. Лицето му се вкамени, движенията му станаха по-точни. Погледът му се оживи.
— Хубава е, промърмори той, чудесна!
Той подхвърли оръжието във въздуха, обръщайки го и го хвана за дръжката.
— Покажи й, повтори Крантор.
Шапиро се огледа наоколо. Като не видя подходяща мишена, той извади тесте карти от джоба си, избра един ас каро и прекосявайки стаята, залепи картата на стената с малко дъвка, която дъвчеше преди малко и която беше сложил на стъклото на часовника си.
Тогава се отдалечи в другия ъгъл на стаята. Картата беше в сянка и Лорели не я виждаше. Тя гледаше Шапиро с опрени върху масата лакти, подпряла брадата си с ръце.
С поставена в широко разтворената си ръка кама, Шапиро се засили и с бързо като светкавица движение, я хвърли към стената с бързината и силата на револверен куршум.