— Влезте, господин Миклем, — каза той. — Вашето посещение ми доставя нечувано удоволствие. Извинете ме, че не нога да стана. Както виждате, това се дължи на Балтазар. Според мен, чувствата на животните винаги трябва да се уважават. Седнете в този фотьойл, за да се виждаме по-добре.
Дон прекоси стаята и седна в огромния фотьойл. Той гледаше с интерес Алскони. Това ли беше Костенурката? Но той имаше съвсем безобиден вид… Освен ако…? Очите му може би имаха нещо странно. Дон се питаше защо очите на Алскони му се струваха толкова странни, когато внезапно забеляза, че не бяха безизразни като па змия: спокойни, прозрачни, черни и безчувствени като две локвички китайско мастило.
В другия край на стаята се отвори врата и влезе дребен набит италианец с бяло сако, който носеше поднос. Той постави подноса върху масичката между Алскони и Дон, сервира две чаши кафе и безшумно напусна стаята.
— Сигурно се нуждаете от едно кафе, господин Миклем, — каза Алскони. — Тази сутрин бяхме доста заети и мисля, че ви занемарихме. Вземете цигара.
Дон имаше голяма нужда от кафе и прие поканата без колебание. Застанал до прозореца, Карлос продължаваше да го наблюдава; Алскони му направи знак да се отдалечи.
— Ще позвъня, когато имам нужда от теб, Карлос, — каза той.
Негърът излезе на терасата. Двете кучета-вълци се приближиха. Те втренчиха през отворените прозорци в Дон зорките си внимателни очи.
Дон разгледа голямата празна камина и забеляза до нея стоманен ръжен. Беше му необходимо да се изправи и да се приближи с два скока, за да го вземе. Той щеше да има време да го направи, преди кучетата да се хвърлят върху му. Знаеше, че би могъл да се отърве от кучетата, преди те да успеят да му причинят голяма болка, но какво щеше да стане след това? На какво разстояние се намираше Карлос? Дали четиримата пазачи с карабините бяха все още в градината? Дори ако успееше да се отърве от кучетата, да удари този дебел, усмихващ се италианец и стигне градината, трябваше още да прекоси близо две хиляди метра ливада и храсти, преди да стигне 5-метровата стена. А Хари не е там, за да го издърпа върху нея. Докато стигне до там, другите две кучета ще бъдат по следите му. Той заключи със съжаление, че рисковете за мат бяха наистина много големи.
Алскони, който беше го гледал внимателно, наруши тишината:
— Вие сте много разумен, господин Миклем. Преди малко се уплаших, че ще се предадете на подтика. Този ръжен е издръжлив. Един от моите посетители вече се опита да си послужи с него. Джакопо, който е скрит зад този килим, който виждате на стената, прекрасен шедьовър на флорентински гений, нали? — беше принуден да го убие. (Бледите му пръсти милваха главата на котката). Опитайте кафето, изпушете една цигара, но моля Ви, не вършете глупости!
Дон запали цигара. Той хвърли бегъл поглед върху стенния жилим, който покриваше стената срещу него. После вдиша рамене.
— Вие ли подготвихте убийството на Гидо Ференчи? — попита спокойно той.
Алскони се усмихна:
— Да кажем, че бях косвено отговорен за това. Имам хора, които се грижат за подробностите в моята организация. Може би трябва да се представя. Казвам се Симон Алскони. Аз съм последният потомък от фамилията Вага. Струва ми се, че вие сте разучил подробно нашата тъжна история?
— Полицията също я разучава, — възрази Дон. Алскони се засмя под мустак:
— Бях много разочарован, като разбрах, че й е било необходимо толкова време, за да направи връзката между мен и фамилията Вага. Вие сигурно сте й посочили пътя? Никога не съм крил родството си с фамилията Вага. Всъщност, този замък дори беше построен на мястото на дома на Вага. Майка ми беше последната жена от рода. Но вашето откритие не представлява никакъв интерес нито за вас, нито за полицията, господин Миклем. Не съществува никакво доказателство, което рискува да ме замеси с организацията, която създадох. Още повече, невъзможно е да се установи произхода на парите, които си доставих от организацията. Хората, които използвам, не ме познават, с изключение на няколко, които мога да карам да изчезват и да се появяват, когато си поискам. Дори ако признаех, че аз съм Костенурката, нямаше да има достатъчно доказателства, за да убедят един съд.
— По-голяма част от убийците мислят, че могат да убягнат на полицията, заяви Дон. — Но все още съществуват нетактичните постъпки, непредпазливостта и предателството. Правите си илюзии, ако мислите, че можете дълго време да се измъквате.