Алскони се разсмя. Изглежда той наистина се забавляваше.
— Тази сутрин разбрах, но доста интересен начин, до каква степен мога да разчитам на безнаказаността. Чаках с нетърпение този разпит от преди две години. Тъй като вие не бяхте подложили вашите планове и вашите предохранителни приспособления под сериозни доказателства, все още съществува елемент на несигурност. Тази сутрин тук идваха да ви търсят шест полицаи. Би трябвало да бъдете поласкан. Роси, шефът на римската полиция, който е много интелигентен човек, е взел самолета, за да дойде тук и лично проведе обиска. Впрочем той се сблъска със силна съпротива от страна на сиенските знаменитости. Аз съм някой в Сиена. Аз съм зачитан от властите и от църквата не само като добродетел, но и като опора на обществото.
Когато Роси се представил в местната полиция, снабден със заповед за обиск, властите са били ужасени. Аферата наистина се представяше в невероятни обстоятелства. Един англичанин, упражняващ скромната професия на шофьор, е заявил, че аз, един от най-влиятелните и най-благоденстващи граждани на Сиена, съм отвлякъл шефа му. Това беше невероятно, нечувано! Обаче Роси е човек, който лесно не се обезкуражава. Вече от три години се опитва да унищожи организацията ми. Той не е пожелал да изслуша възраженията, направени от местните власти. Той дойде тук, придружен от трима инспектори, пристигнали от Рим и трима полицаи от Сиена.
Естествено, аз му дадох възможност да се увери, че вие не сте скрит тук. (Алскони заби пръсти в козината на котката, която отвори мързеливо очи, за да го погледне и се протегна, отваряйки и затваряйки ноктите си). Аз пропилях огромна сума, господин Миклем, за да обзаведа цяла серия от подземни стаи, за да подслонявам лицата, които желая да държа скрити. Входът на тези подземия е толкова добре скрит, че полицията не го откри. Аз, разбира се, бях много спокоен. Защо ще ме държат отговорен за изчезването на някакъв американец, който се промъква в моя парк като обикновен крадец? Моят парк се простира върху стотиди хектара. Аз им казах, че този американец може да е станал жертва на някакво нещастие и може би се намира в някой ъгъл на парка. Дълго претърсваха цялото имение, но не намериха американеца.
Тогава аз изгубих търпение. Бях се показал умен Бях направил това, което можах. Бях разрешил на шестима полицаи да претърсят къщата ми от игла до конец. Бях отговарял на въпросите ми. Но ми дойде до гуша. Кой беше този индивид, който се оплакваше, че съм бил отвлякъл господаря му? Не беше ли някой луд? Или някаква шега? Полицията беше ли сигурна, че този американец беше изчезнал? Каква беше тази история, според която аз съм бил Костенурката? Какво доказателство би могла да има полицията? Ядосах се… И вие се досещате за резултата: Роси ми се извини. (Алскони избухна в смях). Крайно увлекателна сутрин. Една сутрин, за която трябва да ви благодаря.
Дон направи усилие, за да прикрие изумлението си.
— Мисля, че всичко това с увлекателно за вас, — каза той, — но аз, какво ще стане с мен? Признавам, че не мога да си представя да прекарам остатъка от дните си тук.
— Вие можете да заминете когато си поискате при две условия: първото е: да ми дадете вашата дума, че ще престанете да ми досаждате и няма да повторите на никой това, което ви казах. Вие сте честен човек и аз съм готов да приема вашата дума. Второто условие е: да платите известна сума в замяна на вашата свобода. Вие сте богат и мисля, че е правилно да ми заплатите неприятностите, които ми създадохте. Мисля, че 500 000 долара ще свършат работата. В момента имам нужда от долари. Сигурно ще можете да уредите да прехвърлят доста бързо сумата от вашата американска банка в италианската.
— А ако откажа да платя? — попита Дон, без да губи спокойствие.
— Скъпи господин Миклем, и други са ми казвали вече това. Уверявам ви, че няма да бъде трудно да ви убедим в необходимостта да платите. Не мислете, че ще се покорите на някакво богатство. Аз нямам необходимото търпение, за да постигна някакво убеждение. За да се накара един човек да направи това, което се иска от него, не са необходими изтезания. Има по-остроумни методи. Мисля, Че се запознахте с д-р Англеман?
— Да, — каза Дон.
— Д-р Англеман е мозъчен специалист. За негово нещастие, ентусиазмът му го е подтикнал да извърши няколко дръзки опита. Полицията го търси, за да го обвини в убийство. Той е много щастлив, че е под мое покровителство. Аз мога да финансирам неговите опити, а в замяна той ми прави много услуги. В момента неговите изследвания се опитват да потвърдят хипотезата, според която характерът би могъл да бъде изменен посредством серия от сложни операции върху нервната система. Например, ако един индивид има малко рефлексни способности, посредством изкусно присаждане на нерви, тези способности могат да бъдат възбудени.