Феликс се възхищаваше на дребното й хармонично тяло.
— Миклем в нищо ли не се съмнява? — попита Лорели, дърпайки роклята върху ханшовете си.
Тя се върна при тоалетката и отвори едно чекмедже, пълно догоре с нейни бижута и избра една огърлица с медальон от червени и черни перли.
— Точно това ме учудва, — каза Феликс. — Като го погледнеш, можеш да си помислиш, че е много твърд, а всъщност не е така. Може би старият вече го е уплашил. Той прави точно това, което го карат да прави. Написал е писмо до банката си в Ню Йорк, в което е дал съгласието си да изпратят парите в банката му в Рим. Старият мислеше, че ще упорства, но той е бил много лесен. Ти трябва да занесеш писмото на секретарката на Миклем. Тя ще го отнесе в Ню Йорк.
Лорели настръхна.
— Точно аз ли трябва да й го занеса?
— Да, потвърди Феликс като я гледаше. — Няма нищо страшно…
— Защо не ти, или Вили или Карлос? — попита тя, повишавайки тон.
— Аз не съм за тази работа, — възрази сухо Феликс. — Старият каза, че ти трябва да го занесеш.
— Защо все на мен се падат мръсните работи?
— Не виждам тази да е мръсна.
— Представяш ли си, ако ме предадат на полицията? Виж какво стана в Лондон. Без малко щяха да ме хванат!
— О! Стига! — извика нетърпеливо Феликс. — Това са глупости! Полицията няма да е там, а персоналът на Миклем няма да посмее да те докосне, докато той е в ръцете ни!
— Не искам да направя това, Феликс, — каза тя. — Не разбирам защо трябва да го направя. Не искам да ме забърквате в тази история…
— Ти може би не знаеш, Лорели, — подхвана той, — но съм в затруднено положение. Не му е времето да избираш това, което ти харесва или не. Трябва да отнесеш това писмо във вилата „Триони“ след един час. Това е заповед.
Лорели беше цялата пребледняла.
— Какво искаш да кажеш?… в затруднено положение?
— Алскони вече не е така сигурен в теб, това беше навремето. Той твърди, че в трудни случаи загубваш ума си. Казах му, че всичко ще бъде добре и че аз ще отговарям за теб. Но той не е убеден в това. Изпраща теб да отнесеш писмото, за да види как си с нервите.
Лорели се отпусна на ръба на леглото.
— Това не е много хитро, — продължи Феликс с нежен глас. — Трябва да се посъвземеш. Алскони ти има зъб. Няма нужда да ти обяснявам какво означава това.
Тя мълчеше.
— Ето писмото, подзе Феликс, изваждайки от портфейла си един плик, който постави на тоалетката. — Знаеш ли къде се намира вилата „Триони“?
— Да, — каза Лорели.
— Като отидеш там, попитай за Мариан Ръгби. Кажи й, че Миклем е жив и здрав и че не е в Сиена. Трябва да вземе първия самолет за Ню Йорк и да връчи писмото в банката на Миклем. Ако банката държи да знае защо Миклем има нужда от подобна сума, трябва да каже, че той желае да си построи тук вила. Прибави също, че ако каже всичко това на полицията, Миклем ще понесе последствията. Разбра ли?
— Да.
— Добре. Бъди там в 2.30 ч. Вземи Ситроена. (Феликс запали цигара). Сега, когато приключихме с този въпрос, има друго, за което искам да ти говоря. Никога не си ми казвала какво стана с Крантор. Какъв тип е?
Лорели го изгледа учудено.
— Крантор? Не ми хареса. Амбициозен, коварен, изпълнен с безпощадна кръвожадност. Защо?
— Че е кръвожаден, да, — продължи Феликс. — И то доста, според мен. Алскони ме помоли да телефонирам на Крантор, за да ми даде сведения за Миклем. Очаквах да ми даде срок, но той ми даде всички сведения като че ли ги четеше от досие. Той знаеше всичко, което трябва да знае за Миклем: Колко пари има, коя е банката му, застраховките му… изобщо цялата работа, де! Каза ми, че може да ми разкаже много за всички от Лондон, чийто годишен доход надвишава 10 хиляди лири. Намирам това доста хитро.
— Какво искаш да кажеш? — попита безразлично Лорели.
Алскони мисли вече, че Крантор е интересен тип. Ако знаеше, че Крантор си прави труд за самия себе си, той би имал идеи.
— Какви идеи?
— Би могъл да го доведе тук и да го постави на мое място, — каза Феликс. Точно това ще се хареса на Алскони. Затова отсега нататък ще трябва да внимаваш. Алскони не обича много нашата „връзка“, както той я нарича. Подметнал е, че съм станал много мекушав.
— Значи ще трябва да се махнем оттук? — заключи Лорели, свивайки юмруци. — Умолявам те да ме изслушаш, Феликс. Ако полицията не ни хване, тогава Алскони ще ни ликвидира. Трябва да изчезнем!
— Ще млъкнеш ли? — извика вбесен Феликс. — Предупреждавам те, че ако опитаме да измамим Алскони, знай, че подписваме смъртните си присади. Трябва да го имаш предвид.
— Значи мислиш да чакаме и да бъдем прекарани от Алскони? — подзе Лорели със съскащ глас. — По-хитър ли ще бъдеш, ако бъдеш изместен от Крантор?