— Ако Крантор дойде тук, ще му уредя сметката, преди да се доближи да Алскони, — продължи Феликс със злобен тон.
— При условие, че Алскони не уреди твоята сметка!
Феликс стана и ритна стола с крак. Той се приближи до Лорели хвана я за ръката и я принуди да стане.
— Никога не съм бил лош с теб, почервеня той, — но ще стана такъв, ако ме принудиш и те моля да ми повярваш, че когато стана лош с жена си, толкова по-зле за нея. (Той я раздруса брутално). Слушай: нямаме никакъв избор. Затънали сме до гуша. Или искаш да ида да кажа на Алскони, че не можеш повече и имаш намерението да се махнеш? Знаеш ли какво ще направи с теб? Ще те предаде на Англеман! Ако не ме разбереш, не ме интересува какво ще ти се случи. Казах, че отговарям за теб, но не трябва да си въобразяваш, че ще продължавам да те защитавам, ако нравиш идиотщини. Не искам да се излагам, заради никой!
Лорели внезапно тръгна към него.
— Имаш право, Феликс, — каза тя. — Прости ми. Не ми издържат нервите, но ще ми мине.
— По добре ще бъде за теб, — каза той, освобождавайки се от прегръдките и. — Сега слушай: няма от какво да се страхуват. Аз ще се погрижа за теб. Само прави това, което ти казвам. Разбрано?
Тя направи знак на съгласие, без да го погледне. Той погледна часовника си.
— Добре. Трябва да отида при шефа. Значи мога да разчитам на теб за писмото?
— Да, — каза Лорели.
— Ставаш разумна, погледна я Феликс, потупвайки я но ръката. — Бъди там в 2.30 ч.
Когато той излезе, Лорели се върна при тоалетката и седна.
Развълнувана от това, че се вижда така бледа, тя извади кутийка с руж и оживи цвета на лицето си. След това запали цигара.
Почувства се заловена в клопка. Никога не би работила за Алскони, ако знаеше, че той ще се впусне в подобен опит за убийство от световен мащаб. Как би могла да се съмнява?
Когато се запозна с Алскони преди 5 години, той беше само един съсипан цигулар, който работеше в един оркестър на едно римско кафене. Тогава тя беше професионална танцьорка в същото кафене. Както всички останали от персонала, тя го считаше за ексцентричен смахнат, който не взимаше нищо за сериозно.
Навремето Алскони прекарваше деня си в хвалене на своите оригинални прадеди от Сиена и да подмята мистериозно, че скоро ще се качи на мястото на главата на знаменитата фамилия Вага и на едно огромно богатство. Когато не свиреше на цигулка в оркестъра, той се влачеше от маса на маса, търсещ някое доверено лице, на което да предаде монотонния си разказ, че фамилията Вага са били заточени вън от Сиена и се били заклели да се върнат.
И един ден той покани Лорели и й направи предложение. Защо да не се съюзи с него и Джони Ласитер, млад американец, който беше мияч на съдове в кафенето? Биха могли да забогатеят като шантажьори. Той беше вече говорил с Джони, който беше съгласен и Лорели да влезе в тяхното число. Алскони познаваше известен брой богати хора, които бяха предвидени за жертви. Той ще им представи Лорели. Нейната работа се състоеше в това, да ги поставя в компрометиращо положение; Джони ще се появи тогава, минавайки за засегнатия съпруг и богатите ще платят, за да избягнат скандала.
Тогава Лорели имаше голяма нужда от пари. Беше й дошло до гуша от професията й на танцьорка. Тя беше обсъдила въпроса с Джони и след дълга колебания, реши да опита.
За 16 месеца само, тримата бяха събрали значителна сума. Алскони искаше да се запазят 2/3 от печалбите под претекст, че неговите указания са били не само ползотворни, но не ще допуснат никакъв риск. Лорели и Джони си бяха поделили 1/3-та.
Но Джони не закъсня да поламти за една важна част от парите. Защо ще трябва да оставят 2/3 от печалбата на Алскони, шушнеше той на Лорели, когато те най-вече вършеха най-мръсната работа и бяха изложени на какви ли не рискове? Защо да не изоставят Алскони и да се заемат сами с работата? Лорели вече започваше да подозира, че Алскони беше не само луд, но и опасен, и се колебаеше. Докато се помотаваше, Джани изчезна. Няколко дни по-късно полицията намери трупа му във водите на Тибър.
Алскони беше повдигнал рамене, когато научи новината. Джони сигурно е имал някой враг, беше казал, смеейки се той. Бил е неблагоразумен, глупав. Личело му по челото… Помоли Лорели да намери нов партньор: някой по-сигурен от Джони. Тогава тя намери Феликс и го представи на Алскони, който беше приятно развълнуван от миналото на Феликс. Лорели още не се съмняваше, но тази игра не беше вече достатъчна на Алскони. С парите, които беше оставил настрана върху картата си на цигулар и резултатите си от шантажите, той беше готов да се впусне в изнудване под заплаха за смърт. Изразът „Плати или ще те убия!“ допринасяше големи суми. Той направи Феликс дясната си ръка и осигури на Лорели съдействие в производството на тази комбина. Тя обичаше да работи с Феликс. Парите идваха по-бързо само чрез шантажите. Първите 12 жертви платиха, без да правят истории; но след това Алскони стана по-взискателен. Някои жертви отказаха да плюят в легена. Първото убийство беше жесток удар за Лорели, но тя вече водеше доста лекомислен живот, за да мисли да отстъпи. Тя обичаше Феликс и получаваше пари.