Най-после Роси ми разказа цялата история. Той имаше скептичен вид. Трябва да кажа, че гледайки нещата от близо, това нямаше много убедителен вид. Не можех да докажа, че негърът имаше някакво отношение с бандата на Костенурката. Разказах му как господин Миклем беше видял Лорели, но, разбира се, не можех да докажа, че тя също има връзка с негъра. Освен това ние не я видяхме във вилата.
Има едно нещо, пред което не успяха да отстъпят, това е, че господин Миклем влезе в парка и че изчезна. Роси каза, че господин Миклем нямал право да влиза в парка и Алскони можел да го атакува за нарушения в къщата. Най-сетне той отиде там. Не поиска да го придружим, Шери и аз. Трябваше да чакаме в полицията. След известно време се върнаха. Роси каза, че къщата е била претърсена от игла до конец, а господин Миклем не бил там. Тогава е било дързост да подметна, че господин Миклем е могъл да има криза за изгубване на паметта и че може би в момента се лута в някое село. След тези думи, той се върна в Рим, натоварвайки местната полиция да потърси господин Миклем. Но тях малко ги интересува това. Ето това е за момента.
— Ако Дон е бил отвлечен, отбеляза Мариан, — неговите похитители са имали достатъчно време да го отвлекат другаде, нали?
— Да, но не вярвам да са направили така. Мисля, че е още във вилата, — каза Хари.
— Но щом полицията е претършувала…
— Бих искал да видите къщата. Това е една барака, изпълнена може би с подземни пасажи, с невидими стълбове и тайни стаи. Обзалагам се, че е там.
Мариан погледна Шери.
— А вие какво мислите, Шери?
— Не зная какво да кажа, — отговори Шери с нещастен вид. — Според мен ще с много учудващо да го държат в къщата.
— Вие също не сте я видял, прекъсна го Хари. — Все пак ще трябва да го намерим.
— Да, — каза Мариан. — Какво възнамерявате да направим?
— Бога ми, мис, тази работа не може да бъде направена от един човек. Ще ни трябва подкрепление. Ако полицията ни изостави, ще трябва да потърсим друг. Да предупредим Джузепе. Точно такъв ни трябва. Ще го помолим само да събере някои от неговите приятели и да дойде тук. Тогава ще нападнем бараката и ако господин Миклем е там, ще го намерим.
— Но, Хари, вие не сте сигурен, че е там. Не можете да атакувате така наслуки къщата. Рискувате най-много да ви арестуват, а това с нищо няма да помогне на Дон, — възрази Мариан. — Сигурна съм, че не трябва да действаме така. Костенурката е специалист но изнудването под смъртна заплаха. Той не ще изпусне случая да измъкне пари от Дон. Много е вероятно да получим молба за откуп. Мисля, че ще трябва да чакаме писмото да дойде и тогава да действаме. Съгласна съм, че ще имаме нужда от подкрепление. Ще видя дали ще мога да намеря Джузепе. Може би е в Палазо.
— Добре, както искате, съгласи се Хари със съжаление. — Но ме боли сърцето, като стоя така без нищо да правя. Сигурен съм, че с шепа приятели на Джузепе, ще можем да влезем със сила и да намерим господин Миклем.
— Първо ще предупредим Джузепе, — каза Мариан.
Тя взе телефона и повика палазото на Дон във Венеция.
Джузепе Спиноло беше гондолиера на Дон и в отсъствието на своя шеф, Джузепе беше натоварен да се грижи за малкото палазо, което Дон притежаваше на големия канал. Мариан успя да го намери; с няколко изречения му предаде това, което се беше случило.
— Хари иска да дойдете, — продължи тя. — Ако можете да доведете някои ваши приятели…
— Идвам веднага, — каза Джузепе. — С моите приятели. Не се безпокойте, ще намерим сеньора. Ще дойдем довечера.
— Той идва веднага, — каза Мариан, оставяйки слушалката. — Сега, Хари, бих искала да видя къщата. Да изкараме колата и да отидем да проучим терена. Трябва да огледаме околностите преди идването на Джузепе.
Тя прекъсна. В същия момент, Хари скочи от стола. Виждайки, че шофьорът гледаше зад нея, тя внезапно се обърна.
Лорели стоеше права на прага на вратата с 25-автоматичен в ръка.
3.
Следобедното слънце хвърляше лъчите си върху градината на вилата „Триони“. Седнал с гръб до едно дърво, в едно кътче, откъдето вилата се виждаше много добре, Вили трудно стоеше буден.
Той беше видял Мариан да идва и знаеше, че след един час Лорели ще дойде във вилата, за да предаде първите си инструкции относно откупа на Миклем.
„Изпращаме те да пазиш Лорели, му беше казал Феликс. — Не се показвай, но бъди готов да влезеш в танца, ако се опитат да направят нещо. Послужи си с револвера, ако стане нужно“.
Вили извади една мръсна кърпа и избърса потното си лице. Скъпо щеше да плати, за да може да затвори очи и да потъне в укрепителен сън, но знаеше, че това е риск, който не можеше да си позволи. Той хвърли поглед върху часовника си. След няколко минути Лорели щеше да дойде. Той извади един 38 от джоба си и провери пълнителя. Претегли оръжието си, гледайки към вилата. Той би желал да бъде вътре в нея, скрит от жарките слънчеви лъчи.