— Здрасти, — каза Дон. — Какво искате?
Англеман го погледна. Очите му блестяха в орбитите.
— Възможно е, господин Миклем, — каза той, — да бъдете на мое разположение за един опит. Разбира се, въпросът не е напълно уреден, но вие ще ми направите услуга като се приготвите от тази вечер с няколко предварителни изследвания. Бих искал да взема кръвна проба и да отбележа честотата на пулса ви. Също така, бих искал да изследвам очите ви.
— Съжалявам, че трябва да ви разочаровам, — възрази сухо Дон. — Но категорично се отказвам от това. И предпочитам да ви предупредя, че ако се приближите до мен, ще ми доставите голямо удоволствие да ви извия врата.
Лицето на Англеман се втвърди, но той отстъпи една крачка.
— Бих искал да не губя време. Моят опит е много важен, но щом отказвате да ми помогнете, ще почакам докато ми дадат разрешение да ви принудя.
— Дълго ще чакате. Имам намерение да платя откупа.
— Не вярвам, — каза Англеман. — Казах на сеньор Алскони, че само искате да спечелите време. Познавам хората от вашия тип. Вие не сте от тези, които могат да се принудят да направят нещо въпреки желанието им.
— Е, добре. Ще направите добре, ако отидете и кажете на Алскони, че сте се излъгали, — възрази Дон. — Нямам никакво желание да служа за опитно лице на вашите опити.
— Сеньор Алскони ви е казал това, което искам да опитам? — попита Англеман. — (ръцете му се вдигнаха в неуверен жест към реверите на сакото му и се вкопчиха в тях). Вие сте знаел значението на този опит?
— Да, той ми го каза, — каза Дон. — Също така добави, че вероятно няма да бъдете трезвен, когато правите операцията и че тя сигурно няма да успее.
Англеман го погледна. Зениците му като че ли пламнаха.
— За мен ще бъде голямо удоволствие да ви видя на операционната маса, господин Миклем, — продължи той. — Не мисля, че ще трябва долно да чакам.
Той се обърна и се отдалечи, подпирайки се е една ръка о стената на сутерена.
Дон го проследи с поглед. Той разбра с досада, че сърцето му биеше много силно и че устните му бяха станали сухи като прахан.
2.
Вили седеше в сянката на дървото, откъдето можеше да наблюдава входа на вилата „Триони“. Той беше в такова нервно и трескаво състояние, че потта така обливаше лицето му, като че ли някой беше изстискал върху челото му напоена е вода гъба.
Той чувстваше, че трябва незабавно да реагира на предателството на Лорели. Отначало беше склонен да изтича да разкаже на Феликс, което беше чул, но Феликс му беше казал да наблюдава вилата, докато Джакопо дойде да го смени и той се намираше в затруднено положение. Феликс обичате заповедите му да бъдат изпълнявани. Ако Вили напусне поста си, той рискуваше да си навлече неприятности. Против волята си, той реши да чака пристигането на Джакопо и след това да отиде да докладва на Феликс.
Тогава си помисли за Лорели. Жалко за нея! Сигурно ще свърши в ръцете на Англеман. Тази мисъл накара Вили да направи гримаса. Но въпреки всичко това засягаше нея. Тя си го беше търсила!
Докато Вили се бореше с тази дилема, Феликс докладваше на Алскони, който седеше на бюрото си със скръстени върху писалището ръце.
На разположение на дългите му бели пръсти се намираше малко конче от слонова кост вградено в бюрото; беше достатъчно да го натисне, за да изгърми един револвер, хитро прикрит в предната част на бюрото.
В този момент револверът беше насочен към Феликс.
— Писмото на Миклем е занесено във вилата, казваше Феликс. — Всичко е минало добре. Секретарката му незабавно заминава за Ню Йорк. Тя мисли, че парите ще бъдат в римската банка след 5 дни.
Алскони милвате разсеяно с един пръст малкото копче от слонова кост. Той изпитвате неизмеримо удоволствие при мисълта, че му беше достатъчно да натисне върху копчето, за да убие Феликс с един куршум в стомаха.
— Съгласили ли са се да приемат сделката? — попита той.
— Много са щастливи дори…
— Лорели ли е предала писмото?
— Да.
— Сама ли беше?
— Мислеше, че е сама, — каза Феликс. — Но се погрижих да поставя Вили на пост пред вилата в случай на провал.
— Предала ли им е, че ако предупредят полицията, ще отмъстим на Миклем?
— Следвала е моите инструкции, — възрази студено Феликс. — Много добре се е справила.
— Отлично. (Алскони с видимо удоволствие разглеждаше ноктите си). Къде е Вили?
— Още е при вилата. Казах му да чака, докато Джакопо го смени, добави Феликс.
Алскони се почеса но върха на носа, гледайки Феликс.
— Имаш рапорта на Лорели без потвърждението на Вили.
Феликс настръхна.
— Потвърждение? Не разбирам. Още не съм говорил с Вили, но той сигурно няма какво да ми каже. Да не би да подмятате, че вече не може да имаме доверие на Лорели?