— Вие ли позвъняхте, господине? — попита той с приятния си, умилителен глас.
— Госпожа Ференчи желае едно шери, — каза Дон. — А за мен уиски с вода.
— Разбира се, господине, — каза Шери и се поклони на Джулия.
Хубавото му пълно лице изразяваше скрита симпатия. Въпреки предпазливостта му относно американците, той отдавна считаше, че Джулия е някакво изключение. Беше забелязал, че тя можеше да се държи добре навсякъде и че е богата. Тези две качества бяха необходими, за да спечелят почитанието на Шери.
След като им сервира напитките, той безшумно се оттегли. Тогава Дон протегна дългите си крака и отправи на Джулия окуражителна усмивка.
— Е! Какво не върви? Вие сте много тайнствена. Дали Гидо не е избягал с някоя луда любовница?
— Разбира се, че не, — каза Джулия. — Ако беше така, щях да се оправя сама. Не, аз съм наистина разтревожена, Дон. Той получи едно ужасно заплашително писмо.
Дон изрази облекчението си с усмивка.
— Скъпа Джулия, въобще не трябва да се тревожите за такива неща. Когато човек има сметка, като на Гидо, в банката, той получава много често подобни писма. Светът е пълен с побъркани и завистници. Това не значи нищо.
— Но да, сигурна съм. Този… този индивид иска десет хиляди лири стерлинги. Казва, че ако Гидо не плати тази вечер… (Гласът й трепна.) Казва, че ще го убие. Това е ужасно, Дон!
Дон смръщи вежди.
— Десет хиляди? Да няма грешка? Писмото във вас ли е?
— Гидо го хвърли. Той отказва да приеме това сериозно. Исках да предупредя полицията, но той не иска и да чуе за това. Знаете го колко е вироглав. Казва, че Костенурката е или някой луд, или някой шегобиец.
— Костенурката? Каква костенурка?
— Така е подписано писмото.
Дон се разсмя.
— Какво ви казвах? Сигурно е някой смахнат. Ако беше подписал „Змията“ или „Вълкът“, не споря. Но една костенурка! Слушайте, Джулия, не изпадайте в подобни положения! Може би това е само някой приятел на Гидо, който иска да си направи шега.
Джулия поклати отрицателно глава.
— Така казва и Гидо, но аз не вярвам. Той получи писмото във вторник. Аз ужасно се разтревожих. Трябва да плати тази вечер. А сутринта…
Тя спря и прехапа устни.
— Какво се случи тази сутрин?
Джулия напразно се опита да се овладее и потръпна.
— Закусвахме. Аз видях, че нещо на пода мръдна. Отначало помислих, че е плъх. Ужасно се изплаших. А после забелязах, че е костенурка. Върху черупката беше залепено едно напечатано листче, което гласеше, че един посредник ще мине да вземе парите тази вечер в девет и че, ако парите не бъдат предадени на посредника, Гидо ще умре. О! Дон, наистина се страхувам. Това е ужасно!
— Шегата ми се струва преувеличена; действително нашият приятел е отишъл малко далеч, отбеляза Дон. По какъв начин е попаднала костенурката в къщата?
— Не зная. Помолих Гидо да предупреди полицията, но той не пожела. Казва, че ако вестниците отпечатат аферата, всички ще се смеят. Вие знаете колко е чувствителен.
Дон потри брадата си.
— Какво ще правите двамата тази вечер?
— Гидо иска да слуша предаването на „Отело“ от „Скалата“ по радиото. Не мислите ли, че би трябвало да предупредя полиция та?
Дон се поколеба, после поклати глава.
— Мисля, че ще сгрешим, тъй като Гидо е категорично против това, Джулия. Вестниците биха могли да се възползват от подобно нещо и това ще бъде катастрофално за Гидо. Да погледнем реално на нещата. Допуснете, че той предупреди полицията. Какво ще направи тя? Може би ще изпратят едно ченге да пази къщата. Този нещастен полицай няма да арестува решителния шантажьор, ако този човек е наистина шантажьор, в което се съмнявам. И аз като Вас мисля, че трябва да се вземат някои мерки. Сигурен съм, че няма никаква опасност, но разбирам, че сте разтревожена. Ще дойда тази вечер с Хари. Ще кажа на Гидо, че съм минавал и съм се отбил случайно, за да видя дали сте си у дома. Убеден съм, че нищо няма да се случи, Джулия, но искам да се успокоите. Гидо, Хари и аз ще бъдем достатъчни, за да се справим с някой смахнат. Какво ще кажете за това?
Лицето на Джулия просия.
— Разбира се. Зная, че всичко това е абсурдно, по ще бъда по-спокойна, ако дойдете. Вкъщи са само Диксон и Етел. Може би имате право и да не се случи нищо, но ако сте там…
Дон стана.
— Разбрано. Ще бъда у вас към 8 ч. И не се измъчвайте повече. Обядвайте добре и забравете тази история, — каза той, придружавайки я до изхода. До тази вечер!
Появи се Шери — розов и благодушен.
— Поръчах такси за госпожа Ференчи, обяви той. То вече идва.
Джулия му благодари с лъчезарна усмивка. Дон почувства някакво облекчение като видя, че тя се поуспокои.