Също щеше да бъде катастрофално за него да позволи на полицията да залови Англеман и Карлос. Англеман ще проговори. Алскони почеса края на носа си. Той обичаше Карлос, но големият негър беше много обемист! Не можеше да го вземе със себе си. Карлос щеше да бъде веднага забелязан, където и да отидеше и чрез него полицията щеше да достигне веднага до Алскони. Не, Карлос трябва също да изчезне!
Алскони се сърдеше на себе си, че не можеше да вземе бързи и енергични решения. Трябва да се ликвидират Феликс и Лорели! Англеман и Карлос ще ги последват! И, разбира се, трябваше да се премахне и Миклем! Щеше да бъде добре да ги събере и петимата в подземието. Ще ги унищожи без трудности.
Той излезе от стаята. С бързи за неговата пълнота крачки се отправи към стаята с казаните. Там се намираха бутоните, които командваха цялата сложна електрическа инсталация на подземните апартаменти. Той спусна четирите ръчки, които прекъсваха функционирането на командния пост, после се върна в хола. Приближи се до вратата-прозорец и погледна навън.
В същия момент Меното слагаше в Кадилака петте дървени кутии, които беше взел от кабинета на Алскони.
Алскони вдигна слушалката.
— Ало, шефе, — отговори моментално Карлос.
— Свържи ме с Феликс, заповяда Алскони. — Мисля, че е при мис Лорели. Когато свърша разговора с него имам да ти кажа две приказки.
— Да, шефе, — каза Карлос. — Дръжте слушалката.
Той почака няколко секунди преди да чуе гласа на Феликс.
— А! Феликс, — каза Алскони. — Бях решил да ти говоря утре, но събитията изглежда се развиват по-бързо, отколкото бях предвидил.
— Какво става? — попита Феликс с груб глас. — Карлос каза, че е нрекъснал електричеството по ваша заповед. Искам да поговоря с вас. Искам да ви кажа нещо.
— Това, което искаш да ми кажеш няма да ме заинтересува, отвърна бързо Алскони. — Разполагам с много малко време. Отивам си оттук завинаги. Джакопо е сглупил и се е оставил да го хванат. Излишно е да ти обяснявам какво означава това. Ти няма да дойдеш с мен. Понеже съм доволен от работата ти досега, ще загубя 5 минути, за да ти обясня защо трябва да останеш тук. В твоята стая и тази на Лорели са инсталирани микрофони: те са свързани с магнетофони. От време на време слушам разговорите ви. Предателството на Лорели и твоето държане по нейно отношение много ме заинтересуваха. Ако беше непримирим с нея, както беше с Вили, да не съществувам вече. Само че, ето… Бях те предупредил, че ще те смятам отговорен за нейните постъпки. Сега ще трябва да изкупиш слабостта си. Спечели си парите. Аз ще отворя шлюзовете, за да могат водите на езерото да наводнят сутерена. Когато си постъпил като гад, трябва да умреш като гад…
Когато Феликс започна да крещи псувни в телефона, той хлопна слушалката.
Меното влезе и съобщи:
— Колата е готова, шефе.
— А, да, — каза Алскони.
Вече нямаше никаква причина да взима Меното със себе си. По-лесно ще бъде да се отърве от него веднага.
— Отмести се малко вдясно, Меното, заповяда той.
— Вдясно ли, сеньоре? — попита ужасено Меното.
— Да. Не знаеш ли къде е дясно и къде ляво?
— Да, сеньоре, — каза Меното.
Той се отмести няколко крачки вдясно и така се намери точно срещу револвера, който беше вграден в бюрото.
— Благодаря, — каза Алскони. — Така е много добре.
Един от дългите му пръсти с грижливо поддържани нокти, погали бутона от слонова кост, после усмихвайки се на Меното, който гледаше заинтригувано, натисна бутона.
3.
Феликс хвърли разярено слушалката на пода. Красивото му лице беше станало тебеширено и той не се опитваше да прикрива паническия страх, който се четеше в погледа му.
— Той ни ликвидира, — каза той с дрезгав глас. — Ще отвори шлюзовете. Ще ни удави!
Лорели извика. Тя се спусна към вратата, отвори я и изтича напън. Феликс я последва. Докато тя удряше с юмруци по стоманената врата в дъното на коридора, той изтича в противоположната посока до стаята в дъното, която служеше за килер. В нея намери един лост дълъг един метър, взе го, върна се тичешком в коридора, отстрани Лорели и започна да удря по вратата със стоманения лост.
— Гледай! — извика Лорели. — Започва!
Феликс спря, за да хвърли един поглед зад себе си. От всички страни на коридора през дупки с диаметър 15 см проникваше тънка струйка вода.