— Аз нищо няма да правя с вас, — каза той. — Вие ще решите какво трябва да правите със себе си. Що се отнася до мен, вие сте умряла тук с другите и искам да вярвам, че точно така се е случило. Вие ще имате няколко часа на разположение, но трябва да знаете, че рано или късно полицията ще ви залови!
Тя дълго мълча, после каза:
— Да. Въпреки всичко, Феликс е може би много по-спокоен там, където се намира.
Сега те бяха над нивото на водата, застанали на най-горното стъпало. Дон забеляза:
— Сега ще му кажа да отвори вратата.
— Не зная дали сте в течение, но Алскони е собственик на вилата Базони в Палермо, — продължи Лорели. — Понеже той искаше да ме удави като мишка, имам право да му отмъстя. Неговата яхта е в пристанището. Тя се казва „Нептун“.
— Моите хора може би вече са го заловили.
— Няма да го заловят толкова лесно. Надявам се, че няма да му позволите да избяга. Преди да отворят вратата, държа да ви благодаря за всичко, което направихте за мен. Без вас в този час щях да бъда мъртва. Феликс не ми помогна…
— Ние сме квит. Без вас Карлос щеше да уреди сметките си с мен.
После, повишавайки глас, той извика:
— Хари! Можеш да действаш!
Две минути по-късно бронираната врата се люлееше на пантите си.
2.
Един час по-късно, завърнал се във вилата „Триони“, Дон говореше по телефона с Роси, шефа на римската полиция.
Под верандата Шери обслужваше Джузепе и хората му, докато Хари, подпрян на парапета, слушаше разговора на Дон.
В една стая на първия етаж, Мариан се грижеше за Лорели и й даваше дрехи за преобличане.
— Няма и сянка от съмнение, уверяваше Дон. — Имам един свидетел, който никой съд не би могъл да отхвърли. Алскони е на път за вилата Базони в Палермо. Трябва да побързате, ако искате да го заловите. Той има два часа аванс. Яхтата му го чака в пристанището: казва се „Нептун“.
— Дайте ми вашия номер, — каза Роси. — Пак ще ви се обадя.
Дон затвори. Той се изправи в момента, когато Мариан и Лорели влизаха в салона. Лорели носеше черна рокля, собственост на Мариан. Тя беше прибрала червеникавите си коси под малка черна шапка, Беше бледа и се чувстваше неудобно. Мариан ги остави и излезе на верандата.
— Е? — попита Дон. — Какво ще правите?
Лорели вдигна рамене.
— Какво искате да правя? Нямам пари. — Тя взе една цигара от табакерата, която се намираше върху масата и я запали. Няма да отида далеч.
— Ще ви дам малко пари, — продължи Дон. — Това, което мога да направя за вас е: тази вечер да ви закарам във Флоренция. Полицията в Сиена ще ви търси. Във Флоренция ще имате по-голям шанс да се измъкнете. Във всеки случай не бих могъл да ви дам парите преди да отвори банката. Мога да осребря един чек във Флоренция.
Тя го гледаше право в очите.
— Вие ще направите това за мен?
— Казах ви, че искам да ви дам един шанс. Той не е голям, но всичко зависи от вас. Ще ви дам един милион лири и ще ви закарам до Флоренция. Останалото ще зависи само от вас.
— Ако полицията ме открие при вас, ще си имате неприятности.
— Това е моя работа, — отговори сухо Дон. — Готова ли сте да заминете веднага?
— Да, готова съм.
— Почакайте ме за момент.
Той излезе на верандата и извика Хари:
— Имам нужда от колата. Има ли бензин?
— Пълна е, шефе, заяви Хари, слизайки по стълбите, за да отиде в гаража.
Дон спря Мариан:
— Отвеждам я във Флоренция веднага, — каза той. — Ако Роси ме повика, кажете му, че съм отишъл да си легна и съм помолил никой да не ме безпокои. Ще се върна към обяд.
— Ще й помогнете да се спаси? — попита Мариан. — Мислите ли, че това е разумно, Дон? Полицията я търси.
— Зная. Но това е нещо, над което не се разсъждава. Ако не беше тя, негърът щеше да ме нареди. Не мога да я оставя така.
— Ще вземете ли Хари?
— Не. Излишно е да го забърквам и него, ако случайно ни хванат.
Хари докара Бентлея. Той слезе от колата и отправи към Дон питащ поглед.
— Бих желала да вземете и Хари с вас, започна пак Мариан.
Дон поклати глава, влезе в хола и повика Лорели с ръка.
— Хайде, — каза той.
Тя слезе по стълбата след него без да погледне групата, която я следеше мълчаливо с очи.
— Вие ли ще карате, шефе, или аз? — каза Хари.
— Ти няма да дойдеш с нас, заяви Дон, отваряйки вратичката, за да влезе Лорели.
Той заобиколи колата и седна зад волана.
— И не спори, Хари, — продължи той, виждайки сърдитото лице на Хари. — Ще се върна утре на обяд. Следи Джакопо.
Виждайки, че Хари се приготви да протестира, той освободи ръчната спирачка без да му даде време и подкара колата по алеята.
— Предупредихте ли полицията за заминаването на Алскони? — попита Лорели докато се движеха по посока на Полибонси.