— Да, — каза Дон. — В Палермо ще го чака много сериозен кортеж от посрещачи. Този път няма да се измъкне…
— Смятам, че той трябва да се срещне с някого. Не разбирам защо е убил Меното. Отдавна не е държал волан в ръцете си. Винаги Меното му е бил шофьор. Сигурна съм, че не ще посмее да кара сам до Палермо. Сигурно разчита на някой да го закара.
— Не се измъчвайте за него, извика Дон. — Полицията ще се погрижи. Джакопо не знаеше за съществуването на вила Базони, нали?
— Да. Само Феликс и аз знаехме.
— На това разчитам. Той е убеден, че сте умряла. И смята, че вилата Базони е все още добро скривалище и ще се насочи веднага към нея.
— Няма да повярвам, докато не го хванат, — каза Лорели. — Той е много силен. Ако избяга ще трябва да се пазите много. Предупреждавам Ви. Само заради Вас си има неприятности. Никога не ще забрави това. Ако се измъкне, ще направи всичко, само и само да си отмъсти.
— Няма да се измъкне, увери я Дон.
После внезапно прибави:
— Кой уби Шапиро?
Тя го погледна.
— Полицията в Лондон трябва да открие ако може, — отговори тя с безразличен глас. — Какво Ви интересува кой го е убил?
Преди да успее да отговори, Дон забеляза отражението на мощни фарове, които се приближаваха към него. Пътят, който следваха, се изкачваше на зигзаг. Той не виждаше автомобила, но скоростта, с която фаровете приближаваха, показваше, че колата идва с пълна скорост.
— Бързо, момчето ми, — каза той, хвана дясната страна и смени фаровете.
Миг по-късно колата ги доближи.
Тя летеше съвсем вдясно с повече от 80 км., което беше много бързо за подобен път. Тя връхлетя върху Бентлея с ослепителните си фарове.
Дон беше напълно заслепен от силната светлина на фаровете. Той натисна с всичка сила спирачките. Чу как гумите изскърцаха, когато шофьорът на другата кола също натисна спирачката, после Дон усети силния удар, който колата получи отстрани. Колата направи остро отклонение преди да се закове на място от спирачките. Псувайки през зъби, понеже обичаше колата си, Дон отвори вратата и скочи на земята.
Другата кола беше направила полукръг и преграждаше напряко шосето, а задните гуми се намираха на няколко сантиметра от края на пътя, под който се стелеше долина с маслинени дървета.
От колата излезе мъж с шлифер и мека шапка. На предната седалка седеше друг мъж. Мъжът в шлифера мина пред колата, за да установи повредите. Той не обърна никакво внимание на Дон, който се приближи до него.
— Какво правите, за Бога? — извика Дон на италиански. — Защо не карате вдясно?
Мъжът в шлифера насочи лъча на едно джобно фенерче върху предната гума. Изкривеният калник беше спукал гумата.
— Бързам, — каза той на английски. — Вашата кола много ли е повредена?
— Хич не ме интересува, че бързате, — възрази ядосано Дон. — Нямате право да карате с такава скорост по подобен път!
— Питам ви дали вашата кола… продължи човекът в шлифера.
В този момент неговият спътник, излизайки от колата, се появи в светлия кръг на джобното фенерче.
— Струва ми се, че гласът ви ми е познат, — каза той, насочвайки към Дон дулото на пистолета си. — Господин Миклем…
Тогава мъжът в шлифера насочи лампата в лицето на Дон.
— Каква среща! — продължи Алскони — вярно, че човек не може да се отърве лесно от вас. Стойте на мястото си! (Револверът се залюля заплашително и Алскони се обърна към Крантор). Иди да видиш дали има някой в колата!
Крантор се приближи до Бентлея. Лорели го видя, че се приближава, отвори вратата и се смъкна от седалката си. Оръжието, което той държеше в ръка я закова на място. Тя едва не извика, когато го позна.
3.
Едва когато дойде на мястото, където Меното беше оставил колата, Алскони внезапно се понита дали ще може да кара огромния Кадилак; той моментално съжали, че беше премахнал Меното, без да помисли, че се лишава от своя шофьор.
Не беше пипал волан от 5–6 години, а дори и по-рано не караше много добре.
Самолетът на Крантор трябваше да пристигне в полунощ. Трябваше непременно да го посрещне. Алскони разполагаше само с час и половина, за да отиде дотам. А трябваше да мине 60 км труден път.
Той се настани зад волана и минаха 3–4 безнадеждни минути в опитване да открие как функционират фаровете. Когато най-после успя да ги запали и да запали мотора, тръгна. За негово щастие, колата беше снабдена с автоматично сменяне на скоростите. Поне нямаше да прави усилия с амбриажа и сменяне на скоростите.
Той слезе по алеята до портала и забеляза, че не може да кара с повече от 25 км в час.