— Какви ги говориш? — изхриптя той.
Кенджи го удари с юмрук в стомаха и когато Мърсър се преви на две, го ритна в лицето. Кенджи се завъртя, а Мърсър се просна на каменния под и повърна. От носа и устата му потече кръв. Въпросът на Кенджи го бе стъписал не по-малко от жестоките му удари. Зашеметен от ритниците, Мърсър не беше сигурен дали е чул правилно.
— Не съм от руските ти съюзници.
Кенджи отново вдигна крак, но Мърсър успя да парира удара с ръка. Кореецът загуби равновесие и даде на Мърсър няколко ценни секунди да се изправи.
— Между другото, къде са руските ти благодетели? — през стиснати зъби добави Мърсър, докато Кенджи обикаляше около него.
— Мъртви са като Ониши — подигравателно се изсмя Кенджи и изпълни комбинация от удари. Първият улучи Мърсър в черепа, а вторият спука още две от ребрата му. Въпреки болката, Мърсър успя да реагира, но юмрукът му сякаш само отскочи от мускулестите сухожилия на гърлото на Кенджи.
— Също като Ониши и руснаците бяха пионки, които аз и истинските ми съюзници използвахме и изхвърлихме.
— Корейците? — попита Мърсър и постепенно започна да разбира.
— Те ме подкрепяха месеци наред в измамата срещу Иван Кериков и Ониши. — Кенджи дори не се беше задъхал, докато Мърсър едва си поемаше въздух. — Ние задействахме жалкия преврат на Ониши и Кериков и отклонихме вниманието на американците от вулкана и богатството му. За Кериков превратът беше средство за постигане на друга цел, а за Ониши представляваше дългогодишна мечта. Но за нас беше просто маневра за отклоняване на вниманието.
— Ти си се възползвал от плана на Кериков и си присвоил идеята и агентите му. Тогава ти си спасил Тиш Талбът от „Океански търсач“? — Мърсър трябваше да накара Кенджи да продължава да говори, надявайки се, че някой от командосите още е жив и ще го спаси.
— Както ми заповяда Кериков заради Валерий Бородин. Но тя не влизаше в плана ми, затова съюзниците ми наеха неколцина убийци да я екзекутират във Вашингтон.
— Но не можаха. — Мърсър успя да се усмихне иронично. — Тиш Талбът е жива и здрава.
— Ти?
— Да.
— Няма значение. По-късно ще я убия.
— Как ли пък не — възрази Мърсър. Омразата му вдъхна безразсъдна смелост.
Той се хвърли върху Кенджи, забивайки рамо в гърдите му. Двамата паднаха и се блъснаха в стената. Мърсър се съвзе миг преди Кенджи и нанесе три силни удара по мускулестото му тяло. Кореецът изохка, но въпреки това сграбчи Мърсър и го тръшна на пода. Мърсър се изправи доста бързо.
— Мислех, че убийството на Ониши ще ми достави върховно удоволствие, но сега съзнавам, че твоята смърт ще ми подейства още по-добре — заплашително каза Кенджи, приближи се до Мърсър и го ритна с всичка сила.
Мърсър се наведе назад, без да обръща внимание на болката в гърдите си, и докато се изправяше, извади ножа от бойния си колан.
Стоманеното острие разряза петата на Кенджи. Ударът натроши фините костици и спря атаката му. Мърсър замахна отчаяно, разкъса коремните мускули и диафрагмата на Кенджи и проби левия му бял дроб.
Противникът му залитна назад, издърпвайки ножа от пръстите на Мърсър, и паникьосано се вторачи в острието, стърчащо от гърдите му.
— Ти — прошепна той. От устата му се разхвърчаха пръски кръв.
Мърсър бе паднал на пода след атаката и нямаше сили да стане, затова когато Кенджи издърпа ножа от тялото си и насочи окървавеното острие към него, нямаше как да се защити. Жестокостта на Кенджи се изчерпваше заедно с изтичащата му кръв, но въпреки това той имаше достатъчно време да убие последната си жертва. Мърсър лежеше неподвижно на пода и нямаше как да избегне приближаващия се към него нож.
Първият куршум спря Кенджи, а вторият прониза гърдите му, разкъсвайки сърцето и вече наранения му бял дроб. Последният пръсна черепа му.
Мърсър се обърна и видя как един от морските пехотинци пада облян в кръв на пода. Изминаха цели шейсет секунди, преди да се съвземе и да стане да провери как е раненият командос. Мърсър го обърна по гръб и се изуми. Мъжът, който бе спасил живота му, не беше морски пехотинец.
Лицето на непознатия представляваше маска от засъхнала кръв. Той успя да отвори невредимото си око.
— Спасибо.
Мърсър се стъписа за миг, като чу руска реч, но после всичко му стана ясно.
— Кериков.
— Не. — Мъжът се закашля и изплю храчка кръв на пода. — Аз съм Евад Лурбуд, майор от КГБ, Седми отдел, помощник на Иван Кериков. Благодаря ти, че ми даде възможност да убия онази свиня.