Мърсър видя, че Тиш остана очарована. Трябваше да признае, че старецът още имаше обаяние. Тя щеше да бъде в добри ръце, докато го нямаше.
— Ще се върна след час-два.
— Не бързай — рече Хари. — Свободен съм цял ден и съм убеден, че тази красива дама изгаря от нетърпение за приятна компания.
— Ти си образец на това, Хари. Няма да се бавя, Тиш. Не го насърчавай, защото сърцето му е слабо.
— Остави ни насаме — извика Хари, обърна се и се вторачи в очите на Тиш.
Преди външната врата да се затвори зад него, Мърсър чу веселия й смях.
Дженифър Удридж стъписано вдигна глава, когато Мърсър влезе в кабинета.
— Къде беше? От вчера никакъв те няма.
— Обядвах дълго и загубих представа за времето.
— Хубаво. Следващия път, когато го направиш, първо ми кажи, за да мога да те прикривам. Ричард те търси като обезумял.
В същия миг телефонът иззвъня. Обаждаше се Ричард Харис Хауъл, дебелият, предвзет заместник-директор на Института по геология, шефът на Мърсър.
— Доктор Мърсър, трябва да те видя веднага в кабинета ми. Пред мен има списък на квитанции от пътуванията ти, който трябва да обсъдим. — Хауъл се явяваше по-скоро в ролята на счетоводител, отколкото на учен. — Изглежда си злоупотребил с държавни пари, докато си бил в Южна Африка.
Мърсър отдалечи слушалката от ухото си, докато Хауъл продължи в същия дух още минута.
— Имаш право, Рич. — Мърсър знаеше, че Хауъл мрази да го наричат така. — Имам малко работа тук. Ще дойда в кабинета ти след десетина минути.
Мърсър затвори, изпреварвайки всякакви възражения.
— Сигурен съм, ще се дотътри тук. Кажи му, че съм в тоалетната.
— А къде отиваш всъщност?
Мърсър седна на края на бюрото й и се престори, че говори сериозно.
— Не мога да те въвлека в това, Дженифър. Ами ако Хауъл прибегне до изтезания? Веднага щом онази крастава жаба си тръгне, ти си свободна до края на деня. По-скоро до края на седмицата. Мисля, че няма да бъда тук.
— Мога ли да ти помогна с нещо?
— Само дръж Хауъл далеч от мен.
Той грабна куфарчето си и слезе на партера на сградата, където се съхраняваха архивите.
Мърсър не познаваше главния архивист Чък Лаури, но бе чувал за него. Повечето участници във виетнамската война бяха на мнение, че преживяването коренно ги е променило. Персоналът на института смяташе, че двете пребивавания във Виетнам са вразумили Чък Лаури, но въпреки това той беше далеч от душевното здраве. Обличаше се в спортни сака за осемстотин долара и окъсани джинси. Лицето му бе скрито зад грижливо поддържана брада, но косата му беше вечно разрошена и сплъстена. Черните рамки на топчестия му нос нямаха стъкла. Псуваше като каруцар, но инак имаше изумително богат речник.
Мърсър влезе в компютърната зала с архивите. Лаури седеше зад бюрото си и четеше евтин любовен роман. На месингова плочка до телефона пишеше: „Въздържай се от двусмислици“.
— Купих я вчера — каза Лаури и показа пъстрата корица на книгата, — заедно с пакетче презервативи и тубичка вазелин. На проклетата продавачка дори окото й не мигна. Модерните времена пораждат безразличие между хората. Но романът е хубав. С изключение на това, че авторката непрекъснато описва гърдите на героинята си като меки, а тялото на героя като блестящо под лъскавината на мъжествена пот. Ако го направи още веднъж, ще я пречукам. Кой си ти?
— Филип Мърсър, временен консултант.
— Дженифър Удридж работи с теб.
— Познаваш ли я?
— Само като потенциална жертва за срутване.
Мърсър се надяваше, че Лаури се шегува.
— Ти си онзи, който държи Хауъл за топките, нали? — добави Лаури.
— Да речем, че не се спогаждаме.
— Това е проблемът му, откакто дойде тук. Не се разбира с другите. Освен това е досаден, нищожен дилетант и устата му постоянно е изцапана с лайна от прекалено усърдно целуване на задници. Какво те води в моето Дантево кътче?
— Искам да видя сеизмичните данни на Хавай за май 1954 година.
— Тъпо желание, но ще ти услужа. Ела утре и ще имам всичко, което те интересува.
— Съжалявам, Чък, но работата не може да чака. Хауъл отново диша във врата ми, затова трябва бързо да изчезвам оттук.
— Това проучване ще ядоса ли онзи духач?
— Само дотолкова, че няма нищо общо с договора ми с него.