— Хубаво. Ела. — Лаури скочи от стола и се вмъкна в задната стая.
Там седна пред компютъра, извади тежък справочник от чекмеджето на бюрото и го прелисти бавно, като си подсвиркваше. След няколко минути остави справочника и започна да трака по клавиатурата.
— Винаги пиша фортисимо, а не пианисимо. Нека проклетата машина знае кой е маестрото тук.
Мърсър не можа да скрие усмивката си.
— Ето — каза Чък след няколко минути, — това са сеизмичните данни на Хавайските острови за май 1954 година. Нямам представа защо ти трябват, по дяволите. А сега, връщам се към Светата Развратница и нейния герой, страшният майор Твърд Грубиян.
Лаури излезе от стаята и Мърсър зае мястото му пред компютъра. Поради засилената сеизмична активност около Хавай беше трудно да се изтълкуват данните дори за един месец, но Мърсър търсеше определена дата.
Двайсет минути по-късно той изключи компютъра и благодари на Лаури за помощта.
Отговорът беше цитат от любовния роман.
— „Той разкъса корсажа около младата й плът, обнажвайки меките й гърди пред пиратския екипаж.“ Тази кучка, авторката, ще умре.
Мърсър се усмихна, затвори вратата на архива и тръгна по стъпалата към изхода. Тъй като ягуарът или по-точно онова, което бе останало от колата, беше още в полицията, бе принуден да вземе такси, за да се прибере вкъщи.
Тиш и Хари не бяха там. На залепената на екрана на телевизора бележка пишеше, че са отишли в бара на Дребосъка. Мърсър се ядоса за миг, но после осъзна, че там Тиш ще е в безопасност. Преди да се присъедини към тях, трябваше да се обади в Ню Йорк и да положи основите на нещо като план.
„Океански превози и товари“, КГБ или който и да стоеше в дъното на цялата история, бе замесил Мърсър в битката. И сега беше време да му върне услугата.
Белия дом
Влизайки в Овалния кабинет, Дик Хена заяви:
— Нашият човек е Филип Мърсър.
— Крайно време беше, по дяволите — отбеляза Пол Барнс, директорът на ЦРУ. Двамата не се обичаха.
В кабинета беше и адмирал Томас Морисън, вторият чернокож председател на Съвета на началник-щабовете в американската история. Той не криеше политическите си амбиции.
— Кой е той, Дик? — попита президентът.
— Консултант по минно-геоложко дело, сър. В момента работи за Института по геология на Съединените щати. Забавихме се, докато установим самоличността му, защото едно ченге, негов приятел, криеше ягуара му на служебния паркинг в Анакостия. Ако не бях включил още хора в случая, нямаше да го открием — отговори Хена и седна. — Предполагам, че жената е с него.
— Защо името му ми звучи познато? — попита президентът.
— Той участва в операция на ЦРУ преди войната в Персийския залив. Сигурен съм, че предшественикът ми е споменал името му по време на някой инструктаж.
— Да. Тогава бях в Комисията по въоръжените сили в Конгреса.
— Доктор Мърсър придружаваше малък екип командоси от „Делта“, за да проучи възможностите на Ирак да добива уран, подходящ за ядрени оръжия. Международната агенция по атомна енергия потвърди, че иракчаните не са получили уран от външни източници, но трябваше да знаем дали урановата руда, добивана край Мосул, е достатъчно чиста, за да бъде обогатена в плутоний 239. Информацията, която Мърсър донесе, гарантира, че войските ни няма да бъдат изправени пред ядрена заплаха. Президентът Буш се нуждаеше от тези последни разузнавателни данни, преди да започне операция „Пустинна буря“.
— Доколкото си спомням, по време на онази мисия имаше жертви — отбеляза президентът.
— Да. Четирима командоси бяха убити от засада близо до мината. На разпита след това научихме, че доктор Мърсър е поел командването на екипа и е извел от Ирак останалите.
— Вижда ми се способен — отбеляза президентът.
— Така е, но остава въпросът защо е отвлякъл Тиш Талбът и е убил шестима души, сред които двама агенти на ФБР, изпратени да я охраняват.
— Филип Мърсър не е отнел живота на хората ми — заяви Ричард Хена. — Под ноктите на убития в болничната стая имаше кръв, която съвпада с тази на единия агент в коридора.
— Тогава кой е бил човекът в болничната стая, по дяволите? — попита адмирал Морисън.
— Няма го в нашите досиета — отговори Хена, — но от Интерпол смятат, че го водят в архивите си. Освен това може би ще идентифицират труповете, открити на улицата и в метрото. След час и нещо ще знаем кои са.