— Кажи на готвача, че аспержите бяха поувехнали и ако това се повтори, ще бъде уволнен. — В немощния му глас не прозвуча злоба, но човек с неговото положение трябваше да бъде сигурен, че заповедите му ще бъдат изпълнени. — Не мога да повярвам, че не яде повече, Дейвид. Месото беше докарано тази сутрин от фермата ми в Япония.
— Апетитът ми не е такъв, какъвто беше — отговори Такамора, свивайки рамене.
— Надявам се, че състоянието ми не те е разстроило.
— Съвсем не — побърза да отрече кметът. — Но в момента съм под голямо напрежение. Планирането на таен преврат не е лесна работа.
Ониши се отдалечи от махагоновата маса, използвайки електрическата си инвалидна количка. Такамора остави салфетката и тръгна след него, като мълчаливо прокле отвратителното зрелище с ритуала му на хранене.
Макар че Такамора едва минаваше петдесетте, лицето му бе отпуснато като на много по-възрастни японци. Около очите му се бяха образували торбички. На някога слабото му и стегнато от дългогодишните упражнения тяло се бе издуло шкембе и торсът му изглеждаше твърде голям за краката.
Рамките на картините в кабинета на Ониши отразяваха топла светлина. Такамора се настани в коженото кресло, а Ониши докара количката си зад широкото си бюро с повърхност от позлатен бронз.
— Може да пушиш, ако искаш — покани го Ониши.
Такамора не се поколеба и запали цигара с пъстра запалка за еднократна употреба.
— Какво имаш да докладваш?
Обвит в синкаво-сив дим, Такамора заговори бавно, за да прикрие напрежението, което винаги изпитваше в присъствието на Ониши.
— Почти сме готови да изпратим ултиматум на президента. Две поделения от лоялни гвардейци ще блокират Пърл Харбър и летището. Губернаторът ще се върне от континента след седмица. Ще го задържим веднага щом слезе на брега. Нашите сенатори и представители веднага ще бъдат отзовани от Вашингтон. Ако се съпротивляват срещу плановете ни, и те ще бъдат задържани. Сенаторът Намура вече изрази интерес да се присъедини към нас. Имам пълните уверения на замесените граждански организации, че са готови да вземат участие със стачки и митинги. Медиите също са готови. След началото ще има четирийсет и осем часово информационно затъмнение. Ще се излъчват новини както обикновено, но няма да се споменава за преврата. — Такамора бръкна в джоба на сакото си и извади лист. — Тук са имената на сателитните техници, които ще предават новините. Ако не се подчинят, ще заповядам да ги арестуват или да унищожат съоръженията им.
— А телефоните?
— Нашата войска ще превземе и ще контролира главните предавателни кули и континенталния кабелен възел. Новината за преврата ще изтече, преди да сме подготвили предаванията си, но няма да бъде потвърдена.
— Справил си се отлично, Дейвид. Всичко изглежда наред, но има един малък проблем.
— Какъв? — попита Такамора и се наведе напред.
Вратата на кабинета се отвори и застрашителният Кенджи, помощникът и телохранителят на Ониши, застана зад стола на кмета.
— Какъв е проблемът? — нервно повтори Такамора, след като погледна новодошлия.
— Ултиматумът, който написах на президента, е взет от кабинета ми. Предполагам, че е изпратен във Вашингтон.
Такамора не можа да прикрие изненадата си:
— Нужно ни е още време. Защо си го изпратил?
— Не съм казал, че съм го изпратил, Дейвид. Писмото е изчезнало от кабинета ми. Единственият човек, който знае за него и е бил сам в кабинета ми, си ти. Следователно трябва да те попитам дали си изпратил ултиматума на президента без мое разрешение.
— Кълна се, че видях писмото само веднъж. — Такамора бързо осъзна, че е в опасност. — Никога не бих го взел.
— Искам да ти вярвам, Дейвид, но не мога. Не знам какво желаеш да постигнеш с постъпката си, но те уверявам, че знам какъв ще бъде резултатът.
— Кълна се, че не съм взимал писмото. — Бледата като восък кожа на кмета се осея с капки пот.
— Ти си единственият човек, който има достъп до тази стая и знае къде се намира сейфът ми. Трябва да те поздравя за уменията ти на касоразбивач. Поразителни са. — В гласа на Ониши не прозвуча възхищение. — Ако мислиш, че постъпката ти ще осуети усилията ми, дълбоко грешиш. В момента оръжията се подготвят да бъдат транспортирани тук. Уредил съм армия от силно мотивирани наемници. Разбира се, би било по-лесно да използвам твоята Национална гвардия, но ще се справя и без нея. Ти можеше да станеш президент на най-новата и вероятно най-богатата страна в света, ако не беше алчен и не ме бе измамил, Дейвид.