Тежките кадифени завеси на отсрещната стена се разтвориха, разкривайки еднопосочно огледало и друга спалня. На леглото лежеше млада гола жена. Малките й гърди завършваха с дълги, възбудени зърна.
Поради напредналата си възраст Такахиро Ониши вече не можеше да се наслаждава на полово сношение, но желанието му за секс не бе намаляло с годините. Вместо да се примири с неспособността на тялото си да реагира, той бе измислил воайорство, което донякъде задоволяваше желанията му. Ониши не можеше да се възбуди, нито да стигне до оргазъм, но въпреки това изпитваше удоволствие от акта.
Той търпеливо зачака Кенджи да се появи, наслаждавайки се на гъвкавото тяло на спящото момиче. Кенджи най-после влезе в стаята. Мускулестото му тяло беше голо и членът му възбуден. Приближи до момичето, което още не бе навършило петнайсет години, и я събуди, като допря пениса си към разтворените й устни. Тя беше обучена как да постъпи според сценария на Ониши.
Преструвайки се, че още спи, момичето пое члена на Кенджи в устата си и бавно започна да го смуче. Ониши натисна едно от копчетата на таблото и чувствителните микрофони в другата спалня започнаха да предават тихите звуци на устата и езика на девойката. Тя вдигна ръка и се залови да масажира зърното си, бързо ускорявайки ритъма, сякаш се събуждаше.
Ониши се наведе напред, когато младата японка отвори очи и засмука съсредоточено. Той усети леко стягане близо до мускулите на простатата си и се усмихна. Кенджи протегна ръка и грубо стисна другата й гърда и от тонколоните в стаята на Ониши се разнесоха стенанията на нейната засилваща се страст. Ониши устоя на изкушението да докосне пениса си, защото знаеше, че ще остане разочарован от липсата на реакция.
Кенджи разтвори краката на момичето и пъхна пръст във влагалището й, отнемайки девствеността й. Ръката му и бедрата й се обагриха в кръв. Девойката трепна, но не извика. Кенджи я намести на леглото така, че Ониши да вижда възможно най-добре, и сетне проникна в нея.
Той се тласкаше грубо и въпреки болката, момичето се гърчеше и стенеше, като стискаше тялото му с тънките си крака, повдигаше хълбоците си от леглото и извиваше гръб все по-високо. Ониши не устоя на съблазънта и пъхна ръка под одеялото. Той установи, че пенисът му е леко възбуден, сграбчи го и започна да го мачка в ритъм с Кенджи.
Ерекцията му продължи само няколко минути и нямаше еякулация, но това беше най-голямото му постижение от години. Щом членът му спадна, Ониши загуби интерес към представлението отвъд еднопосочното огледало. Той натисна копчето, за да дръпне завесите и легна в леглото. Звуците на любенето продължиха да изпълват спалнята. Преди да заспи, Ониши си напомни да не забрави отново да използва същата девойка.
Джил беше в стаята едва от двайсет и четири часа, но имаше чувството, че е затворена там от години. Тя бе преминала през всички класически етапи на пленничеството, които изпитва почти всеки човек, изолиран пряко волята си. Първо се разяри на похитителите си, крещя и удря по масивната стоманена врата, отделяща я от свободата. След като се умори, прекара следващите няколко часа, изучавайки всеки детайл на килията, като разгледа циментовите стени, високия таван и празните лавици, където прахът бе запазил очертанията на отдавна изчезнали инструменти. Помещението бе около шест квадратни метра и миришеше на тор, застоял бензин и моторно масло, затова тя предположи, че някога е било градинарска барака.
Джил крачи из килията си още час и най-после седна на бетонния под до капещия кран. Известно време наблюдава мрачно как малките капки се събират в локва и сетне изтичат към ръждясалото капаче на канала в средата на стаята и накрая заспа.
Когато се събуди, до вратата бе оставен поднос с храна — два портокала, половин корава френска франзела, четвърт пакетче масло и картонена чаша с кафе. Джил мигновено забеляза, че на подноса няма нищо, което би могла да използва като оръжие.
През нощта кофата в отсрещния ъгъл бе изнесена и заменена с чиста.
Джил седеше тихо и чакаше, без да таи надежда. Известно време се опитва да проумее защо и кой би я отвлякъл, но после осъзна, че истината няма да й бъде от полза. Подозираше, че отвличането й е организирано от Такахиро Ониши, но в дадените обстоятелства това нямаше значение. Единствената й задача беше да оцелее.