— Мамка му — измърмори Мърсър и избърса кръвта от лицето си.
Неочаквано лампите угаснаха.
Мърсър безшумно се отдалечи от рецепцията и допря гръб до стената. Планът му беше да намери електрическия ключ, да запали осветлението и да изненада противника, но се спъна в крака на пазача.
Нито един от двамата не очакваше сблъсъка. Мърсър се дръпна и после се хвърли напред. Рамото му срещна коляното на гарда. Мъжът падна по лице, но въпреки това успя да удари Мърсър по главата с пистолета си. Мърсър заби юмрук в крака му, като го парализира мигновено и спечели време да извади браунинга си.
Пазачът го ритна с другия си крак и пистолетът на Мърсър изтрака на мраморния под. Той се дръпна от мъжа, който вече се опитваше да се изправи. В помещението беше твърде тъмно, за да види къде е оръжието му, затова Мърсър се съсредоточи върху противника си. Скочи и отново атакува, като го блъсна в стомаха и изкара въздуха от белите му дробове. Гардът отстъпи назад. Мърсър го блъсна към канапетата, прелетя над тях и се стовари на пода, навехвайки болезнено рамото си.
Дулото на пистолета блесна за миг, когато мъжът стреля по Мърсър, но куршумът изсвистя покрай него. Мърсър се хвърли напред, но пазачът се бе преместил. Мърсър отново падна на пода, претърколи се два пъти и се блъсна в стената. Запромъква се, опипвайки пода, и намери пистолета си. Хладната стомана му вдъхна увереност.
В същия миг лампите блеснаха. Нервите и мускулите, контролиращи зениците на Мърсър, реагираха част от секундата по-бързо от тези на убиеца. Докато мъжът присвиваше очи, дезориентиран от силната светлина, погледът на Мърсър обходи фоайето. Тиш стоеше до ключовете за осветлението. Едната й ръка беше на реостата, а другата държеше очилата за нощно виждане. Пазачът беше на шест-седем метра от нея и гледаше вляво от Мърсър. Мърсър не губи време да се прицелва и стреля. Първите два куршума не улучиха, но следващите шест надупчиха тялото на мъжа.
Мърсър се приближи до Тиш и взе очилата от ръката и.
— Казах ти да чакаш горе, Тиш. Моля те, отсега нататък ме слушай.
Той я прегърна и тя се отпусна в обятията му.
— Сега сме квит. Аз спасих живота ти, а ти току-що спаси моя. Благодаря.
— Изчаках, докато ти намери пистолета си, а той не те гледаше — обясни Тиш.
Двамата угасиха лампите и отново се качиха на третия етаж, като използваха прибора за нощно виждане. Бързо преглеждайки имената на вратите, откриха заключения кабинет на най-висшия по ранг служител, заместник-президента на компанията. Мърсър се усмихна, като видя името. Русо.
— Добър намек — отбеляза той.
— Ако наистина са руснаци — добави Тиш.
— Щом имат гардове като онези двамата, са едри риби.
Мърсър успя да отвори ключалката за пет изнервящи минути. Макар че си спомняше техниката от обучението си в ЦРУ, теорията и практиката бяха две различни неща. Някой от хората на Шапката би се справил за десет секунди.
Кабинетът бе облицован с дъбова ламперия и килимът под краката им беше мек. Прозорецът зад голямото бюро гледаше към Единайсета улица. Мърсър дръпна тежките завеси и запали лампата на бюрото. Стените бяха украсени със снимки на флотата на „Океански превози и товари“. Дейвид Соулман от Маями беше прав. На комина на всеки кораб бе нарисувана китка от различни цветя — „Априлски люляк“, „Септемврийски лавър“, „Декемврийски ирис“ и още десетки други. До стената имаше аквариум и макар че беше голям, във водата плуваше една-единствена риба.
Мърсър се приближи до четирите ниски шкафа и започна да преравя чекмеджетата и да прелиства папките вътре.
— Прегледай някое чекмедже.
— Какво търсим? — попита Тиш.
— Всичко, което би могло да опресни паметта ти. Може да си спомниш някое име или нещо друго.
Тя посочи една от снимките.
— Мисля, че това е корабът, който ме спаси.
Мърсър погледна фотографията и позна „Септемврийски лавър“, който спокойно плаваше в някакво далечно море.
— Това може да е корабът, който е съобщил, че те е спасил. Ти си спомняш черен кръг с жълта точка в средата на комина, а не китка цветя. Освен това Дейвид Соулман каза, че членовете на екипажа са предимно италианци, а не руснаци.
— Може би греша, че съм чула руска реч.
— Дори да е така, очевидно е, че тук става нещо нередно. Да прегледаме папките и да видим дали ще открием улики.