Мърсър и Тиш ровиха половин час, без да намерят нищо убедително. Странен беше само етикетът с надпис „Джон Дори“ на дъното на чекмеджето, съдържащо документите за собственост на „Океански превози и товари“. Към листчето нямаше папка. Тъй като всички плавателни съдове на компанията носеха имена на месеци и цветя, Мърсър предположи, че Джон Дори е името на капитана или на член на ръководния персонал, нает от фирмата.
— Напразно си загубихме времето, нали? — В гласа на Тиш прозвуча безнадеждност.
— Знам, че съм прав. Тук трябва да има нещо, което не сме видели — настоя Мърсър. — Само че се налага да изчезваме.
— Без причина ли уби пазачите?
Той я погледна. Не искаше да мисли по този въпрос. Грешеше ли за участието на „Океански превози и товари“?
— Не, и ще ти кажа защо. Огледай кабинета. Тук няма нищо лично — нито снимки, нито дипломи. За някои това може да е законна търговска фирма, но това не е професията на човека, който обитава този кабинет. — Мърсър се приближи до бюрото и прелисти тефтера с адресите. — Тук няма нито едно име на брокер или на търговец на кораби. Господи, той няма дори имената на капитаните си.
— Може би ги помни наизуст.
— Не разбираш ли? Повечето корабоплавателни компании са създадени от хора и се основават на лични контакти. Обзалагам се, че Грег Русо не може да различи буксирно котвено въже от дупка в стената. Заниманията на обитателя на този кабинет нямат нищо общо с корабоплаването.
— Стой! Не мърдай! — извика мъжки глас.
Мърсър се вцепени. Пулсът му се учести. Синът на Шапката бе казал, че в сградата са влезли само двама мъже и те вече бяха елиминирани. На кого беше гласът?
— Дръпнете се от бюрото и се обърнете бавно. — Заповедта бе придружена от зареждане на револвер.
На прага стоеше възпълничък гард, наемно ченге с бледо лице и трепереща ръка на оръжието.
— Трябва да отговаряте на много въпроси. Дръжте ръцете си така, че да ги виждам. Приближете се към аквариума.
Мърсър отстъпи назад. Тиш вървеше до него. Тя не извика, когато пазачът влезе, изглежда се владееше. Мърсър изпита желание да бъде спокоен като нея. Появата на мъжа го бе уплашила. Грег Русо сигурно бе повикал подкрепления, след като Кепето бе напуснал поста си на отсрещната страна на улицата. Мърсър нямаше как да разбере дали в сградата има още хора. Мъжът се приближи до бюрото, без да изпуска от прицел Мърсър, и със свободната си ръка понечи да вземе телефонната слушалка. Мърсър се подготви за шанса, който му се предостави, и щом пазачът погледна към телефона, се хвърли.
Времето сякаш спря. Сетивата на Мърсър бяха изострени до краен предел. Той виждаше косъмчетата на лицето на мъжа, надушваше потта му и чуваше учестеното му дишане. Съсредоточи се върху ръката, която държеше револвера. Пръстът на пазача се сви около спусъка.
Оръжието изтрещя точно когато Мърсър сграбчи китката на гарда. Барутният дим опари очите му и го заслепи. Аквариумът до Тиш експлодира и върху килима се изсипаха вода, камъчета и рибата.
Откатът повдигна револвера високо над главата на пазача и Мърсър заби рамо в ребрата му. Мъжът прелетя над бюрото и рухна до стената, изпускайки оръжието си.
Мърсър грабна револвера и се прицели в пазача, но не натисна спусъка.
— Ти не си от онези и затова не е нужно да умираш. — Мърсър спусна оръжието и се обърна към Тиш. — Добре ли си?
— Като мартини — поразклатена, но не и объркана.
— Трябва да се махаме оттук. Някой може да е чул изстрела.
Мърсър протегна ръка и Тиш се приближи до него и я хвана. Той се вторачи за миг в умиращата риба, която се мяташе на мокрия килим, и гледката предизвика неясен спомен.
— Беноа Шарлето — промълви Мърсър.
— Какво? — попита Тиш, докато предпазливо се изкачваха към четвъртия етаж и стълбата на външната стена.
— Още една улика. — Приглушеният му глас прозвуча победоносно.
Потомак, Мериленд
Ричард Хена си лягаше след късно похапване в кухнята, когато телефонът до леглото му иззвъня. Той грабна слушалката преди второто позвъняване. Съпругата му бе свикнала със среднощните обаждания и не се размърда.
— Хена.
— Дик, обажда се Мардж. — Маргарет Дойл беше заместник-директор на ФБР, най-старият и най-добрият приятел на Дик Хена. Тя не си направи труда да се извини, че го е събудила. — Филип Мърсър е напуснал района на Вашингтон.