— Как?
— С влак. Агентите, които изпратихме да наблюдават гара „Юниън“, не са го видели, защото се е качил в метрото на Ню Карълтън. Разбрахме го току-що по кредитната му карта. Купил е два еднопосочни билета за Ню Йорк от кондуктора във влака.
— Господи.
— Какво има, скъпи? — сънено измъкна Фей.
— Нищо, мила — отговори той, слагайки ръка на слушалката, а после заговори тихо, но ясно. — Добре, Мардж, обади се в Ню Йорк и им кажи да изпратят няколко души на гара „Пенсилвания“ в случай че Мърсър опита да се върне с влак. Изпрати им по факса снимката му.
— Вече го направих.
— Ако го хванат, искам веднага да бъда уведомен. А после Мърсър и Тиш Талбът незабавно да бъдат откарани във военновъздушната база „Андрюс“.
— Да прекратим ли наблюдението на къщата му?
— Не. Готов съм да се обзаложа, че той отново ще се промъкне покрай нас. Обади ми се, ако има някакво развитие.
— Съжалявам за провала, Дик.
— Вината не е твоя. Мисля, че всички подценихме Мърсър.
Хена затвори и облече халата си. Знаеше, че няма да заспи до сутринта. Слезе на долния етаж, направи си чаша кафе и сетне влезе в кабинета си. Запали лампата на бюрото и изпъшка, когато светлината блесна в очите му.
Набра комбинацията на сейфа и извади единствената папка вътре. Надписът беше „Преди войната“ и там бяха записани личните му наблюдения, откакто му бяха донесли писмото от Ониши.
Хена бавно прочете написаното. Първата страница съдържаше само факти, подредени в хронологичен ред. Добави пътуването на Мърсър и Талбът до Ню Йорк в края на списъка.
Обърна чист лист и започна да чертае диаграми, свързвайки събитията. След няколко минути бе сътворил неразгадаеми поредици от линии, кръгове и спирали. Единственото, което знаеше със сигурност, беше, че Мърсър е заминал за Ню Йорк вследствие информацията от адвокатската кантора на Дейвид Соулман.
Отново прочете данните, които Мърсър бе поискал от Соулман, получени от ФБР чрез съдебна заповед. Кантората на Соулман без желание бе предала няколко списъка с имена на кораби и основната информация за „Океански превози и товари“.
Прозрението изведнъж осени Хена. Корабът, спасил Тиш Талбът, беше собственост на „Океански превози и товари“, чиято централа се намираше в Манхатън. Той разля кафето си, когато протегна ръка към телефона. Без да обръща внимание на бъркотията, набра номера на службата в Ню Йорк.
— Федерално бюро за разследване — отговори уморен глас.
Без встъпителни думи, Хена каза на дежурния офицер личния си код за разпознаване. В подобни ситуации цифрите в кода спестяваха ценни минути, когато високопоставен човек в Бюрото искаше да говори с полеви агент. Хена бе чувал, че подобна система използват и престъпните синдикати, срещу които ФБР се бореше. Той поиска да говори със специален агент Франк Литъл.
— Съжалявам, но агент Литъл е дневна смяна. Мога ли да ви помогна? Аз съм агент Скофийлд.
— Кой друг е там? — Хена държеше да разговаря с човек, когото познаваше лично.
— Убеден съм, че ще мога…
— Кажете ми кой друг е там — прекъсна го Хена.
— Агент Мортън и…
Пит Мортън беше новобранец, когато Хена беше шеф на централата в Ню Йорк преди шест години.
— Чудесно. Ще говоря с него.
Гласът на Мортън се чу след минута.
— Пит, обажда се Дик Хена.
— Господи.
— Успокой се. Искам една услуга.
— Да, разбира се, господин Хена.
— Свържи се с някой от хората си в нюйоркската полиция. Интересувам се дали тази вечер е имало някакви неприятности около Единайсета улица.
— Не разбирам как…
— Моля те, Пит, направи го. — Дик си спомни, че Мортън има навика да задава милион въпроси за всичко. — Обади ми се вкъщи и после забрави номера.
Хена му каза домашния си телефон и затвори.
Прелисти папката пред себе си, докато стигна до досието на Филип Мърсър, съставено от ЦРУ през 1990 година. Мърсър бе роден в Белгийско Конго. Баща му беше американец, минен инженер, служител на „Мин Белжик“, фирма, добиваща диаманти в богатата провинция Катанга. Майка му беше белгийка, манекенка. Двамата се бяха запознали по време на фотосесия в Леополдвил, столицата на Конго. Филип беше единственото им дете. Родителите му бяха убити по време на бунт в Руанда през 1964 година. Подробностите за смъртта им бяха оскъдни.