Мърсър бе отгледан от родителите на баща си в Бар, Върмонт. Дядо му работеше в гранитна кариера, а баба му беше домакиня. Завършил бе пръв в класа си гимназията и с отличие университета на Пенсилвания, специалност геология. След това бе учил минно дело в Голдън, Колорадо, и отново се бе дипломирал сред първите във випуска. След още четири години в Пенсилвания, през които бе работил за различни въгледобивни мини, бе защитил докторска дисертация по геология. Научната му теза за динамиката в промяната на скалните образувания беше допълнително учебно помагало за студентите в Пен.
След доктората Мърсър бе постъпил в Института по геология на САЩ, но бе останал там само две години. Разговорите с колеги от онова време показваха, че не виждал предизвикателство в работата, възложена му в Института.
Хена отбеляза, че случаят на Мърсър е поредният пример за неспособността на правителството да задържи умните хора в която и да е област. Той бе загубил представа за броя на агентите, напуснали ФБР, за да станат охранители в частни фирми. Хората не си отиваха само заради заплащането. Работата за правителството просто изсмукваше духа им.
Мърсър бе започнал самостоятелен бизнес и правеше оценки на мини за инвеститорски фирми, които искаха да знаят каква ще бъде потенциалната възвращаемост, преди да вложат огромни суми. Бързо бе станал известен в бранша. Само след няколко години две седмици от времето му струваха петдесет хиляди долара плюс в някои случаи премии под формата на акции, ако Мърсър преценеше, че мината е ценна. В годината, когато ЦРУ бе извършило проверката, доходите на Мърсър според данъчната му декларация възлизаха на двеста и петдесет хиляди долара. ЦРУ се бе свързало и с американските митници, които изброиха трийсет задгранични пътувания, откакто бе издаден последният му паспорт.
Следващата част от досието описваше вербуването му от ЦРУ и мисията в Ирак. Когато бе съставен планът за инфилтриране, за длъжността експерт по минно-геоложки проучвания бяха поканени четирийсет и осем кандидати. Мърсър бе осмият от интервюираните и след първата серия от проверки останалите събеседвания бяха прекратени. Резултатите от теста му за интелигентност бяха над нивото на гениите и той се бе представил безупречно на всички проверки на паметта. Един от изпитващите бе отбелязал, че Мърсър може да помни четиринайсетцифрено число двайсет и четири часа, след като го види. Мърсър се бе съгласил да се включи в екипа и бе изпратен в тренировъчна база във Вирджиния, където бе показал отлични резултати по точна стрелба и преодоляване на препятствия, но се бе представил посредствено в комуникациите и „основните тънкости на занаята“.
Приложеният психологичен доклад документираше болезнено съсредоточаване върху самостоятелността и дълбоко вкоренен страх от изоставяне, който вероятно се дължеше на факта, че рано е останал сирак. Мърсър притежаваше качества на роден водач, но бе предпочел да не ги развива. В обобщение, психиатърът пишеше, че мотивът на Мърсър да се включи в екипа за инфилтриране е потребността му от постоянни предизвикателства. Лекарят се опасяваше, че това може да доведе до безразсъдно поведение, но препоръчваше одобряването му.
В средата на януари 1991 година Мърсър и осем командоси от силите за бързо реагиране „Делта“ се бяха спуснали с парашути в северен Ирак, близо до град Мосул. Мястото бе избрано от Мърсър и екип от анализатори на сателитни снимки като най-вероятните координати на уранова мина.
Мърсър бързо бе потвърдил, че мината още не произвежда нищо и уранът е с твърде лошо качество, за да послужи за направата на ядрено оръжие. Екипът бе нападнат от охраната на мината, докато се бе измъквал през оградата. По време на престрелката бяха убити двама командоси, а трети бе загинал след това, докато се оттегляха през скалистата пустиня.
Спасителният хеликоптер, на който бяха разчитали, не бе успял да ги вземе заради силния обстрел от иракски разузнавателни автомобили. Мърсър бе превел останалите командоси през сипеи, по които преследвачите им не бяха могли да минат, и бе сполучил да ги доведе до Мосул. Там те бяха откраднали камион с продукти и се бяха добрали до турската граница. Командосите бяха единодушни, че Мърсър е причината за успеха им и без него нито един от тях не би оцелял.
Два дни след анализа на разузнавателните данни президентът Буш бе издал заповед за началото на операция „Пустинна буря“.
Хена стана и закрачи напред-назад с наведена глава. От досието знаеше, че Мърсър познава покойния баща на Тиш Талбът. Това би обяснило посещението му в болницата. Но за действията му след това нямаше обяснение. Как бе разбрал, че мъжът, влязъл в стаята, не е лекар, нито агент на ФБР? Защо не се бе свързал с ФБР веднага щом бе измъкнал Тиш Талбът? Защо сам извършваше разследване? И ако бе отишъл в Ню Йорк да проучи корабоплавателната компания, какво бе открил?