— Доктор Мърсър, моля ви, отстъпете от вратата и вдигнете ръце. Аз съм от ФБР.
Мърсър се обърна към агента и се усмихна иронично.
— Последният, който ми каза това, остана завързан в един офис в Ню Йорк, а вече бе извадил оръжието си.
Агентът не разбра черния му хумор, но усети заплаха и извади пистолета си.
— Казах да вдигнете ръце. Вие също, доктор Талбът.
Мъжът се приближи до тях. Беше на годините на Мърсър, но лицето му беше момчешко и имаше светлоруси коси. Мърсър забеляза, че ръката му с пистолета не трепва. Към първия агент се присъедини втори.
— Имам заповед да ви заведа в централата. Не сте арестувани, затова, моля ви, не се съпротивлявайте.
— Не мисля така. По-добре ни задръжте официално — усмихна се Мърсър и изви ръце зад гърба си. Вторият агент му сложи белезници. — Помислете колко добре ще се представите в очите на приятелите си, когато видят, че сте ни оковали.
— Защо го направи, по дяволите? — прошепна Тиш, когато се качиха в кафявия седан на агентите.
— Искам да видя реакцията на онзи, който ни търси. Това може да обясни много неща.
Колата пое към града по шосе 66, излезе от него на север от паметника на Линкълн и после мина по Конститюшън Авеню, успоредно на Мол, където безброй туристи се потяха на жегата, разглеждайки забележителностите на Вашингтон. Автомобилът зави по Петнайсета улица, както Мърсър предполагаше. Сега беше сигурен, че отиват към сградата „Дж. Едгар Хувър“, централата на ФБР, но преди да стигне до Министерството на финансите, колата намали и зави наляво по Ийст Екзекютив Авеню. След минута навлязоха в територията на Белия дом през една от задните врати. Мърсър и Тиш се спогледаха.
Колата потъна в подземен гараж зад Белия дом. Агентите придружиха Тиш и Мърсър до асансьора. Към тях се присъединиха още двама. Мърсър забеляза, че гаражът не мирише на моторно масло и е безупречно чист. Сигурно го лъскаха всеки ден, за да предотвратят вероятността някоя случайна искра да запали разлято масло.
Асансьорът ги изкачи на партера и те се озоваха в коридор със син килим, където целенасочено сновяха млади чиновници, стиснали в ръцете си факсове и доклади, сякаш от работата им зависеше сигурността на свободния свят. И действително беше така. Малцина забелязаха белезниците на Мърсър. Той се запита дали го мислят за колега, пожертван в още неизвестен скандал.
— Няма да ви предам — извика Мърсър.
Агентите го блъскаха грубо покрай многобройните тесни кабинети, докато накрая стигнаха до разхвърляно бюро пред голяма врата. На стената бе окачен печатът на президента.
— Госпожице Крейг, това са Филип Мърсър и Тиш Талбът. Вътре всичко готово ли е?
— Да — отговори жената и се усмихна мило на Тиш. — Горката. Чух какво сте преживели. Елате с мен. Убедена съм, че искате да си починете.
Изненадана, Тиш погледна Мърсър.
— Всичко е наред. Не се притеснявай — успокои я той.
Личната секретарка на президента отведе Тиш.
Мърсър се обърна към агентите от двете му страни.
— Е, господа, да си свършим работата.
Отвориха му вратата и той влезе в Овалния кабинет.
Помещението беше много по-малко, отколкото си го бе представял. Мърсър стъпи на светлосиния килим и огледа хората в стаята. Познаваше повечето от тях. На столовете седяха адмирал Томас Морисън, директорът на ФБР Ричард Хена и Катерин Смит, шефката на канцеларията на президента. Мърсър предположи, че плешивият мъж, изправен до стената, е директорът на ЦРУ. Президентът беше зад бюрото си. Госпожица Смит носеше строг костюм и бяла блуза. Мъжете бяха облечени по подобен начин. Изключение правеше адмирал Морисън в бялата си лятна униформа.
— Искам да ви поздравя, господин президент — каза Мърсър. — Преди два дни прочетох във вестника, че кучката на съпругата ви е родила кученца.
— Не сме се събрали да обсъждаме кучета, доктор Мърсър — троснато възрази Пол Барнс, директорът на ЦРУ.
— Няма да обсъждаме нищо, докато не разбера защо Тиш Талбът бе доведена във Вашингтон и бе поставена под закрилата на ФБР.
— Тя вече не е ваша грижа — сопна се Барнс.
— Започвам да не ви харесвам. — В гласа на Мърсър не прозвуча злоба, но сивите му очи станаха студени.
— Доктор Мърсър, ще отговорим на всичките ви въпроси своевременно. Уверяваме ви, че изпитанието на доктор Талбът свърши. В момента тя е на горния етаж заедно със съпругата ми и с кученцата, за които споменахте. Ще се грижат за нея — намеси се президентът, опитвайки се да снижи градуса на напрежението.