— Господи — възкликна Дик Хена, когато видя, че Мърсър е с белезници. — Махнете му тези проклети неща и ни оставете.
Двамата агенти свалиха белезниците и излязоха от стаята. Мърсър си наля чаша кафе от сребърната кана до камината и седна на единствения свободен стол.
— Искали сте да ме видите — невинно каза той, отпивайки глътка кафе.
— Трябва да обясните много неща, доктор Мърсър — рече Хена, — но първо всички ние искаме да изразим благодарността си към вас, че спасихте живота на доктор Талбът в болницата. Как разбрахте, че мъжът, който е влязъл в стаята й, е убиец?
— Предположих — престорено скромно отговори Мърсър. — И двамата използвахме едно и също прикритие, за да се доберем до Тиш. Реших, че пазачите ви може да пуснат един уролог, но не и двама. Освен това забелязах, че обувките му са твърде неудобни за лекар, който извършва визитация. Рискът беше пресметнат, но в най-лошия случай някой разгневен гражданин щеше да ме обвини в нападение. Оказа се, че не съм сбъркал. Между другото, кой беше той?
— Йозеф Скадра, роден в Чехия агент, наемник на КГБ.
— Имате ли представа за кого е работил, щом е искал да убие доктор Талбът?
— Не сме сигурни — призна Хена. — Вие не оставихте на никого от екипа му възможност да отговори на въпросите ни.
— Доктор Мърсър, вие сте тук да отговаряте на въпроси, а не да ги задавате — обади се Барнс.
— Спокойно, Пол — смъмри го президентът. — Доктор Мърсър е гост, а не пленник.
— Преди да започнете да задавате въпроси, защо не ви разкажа онова, което знам? — попита Мърсър и президентът кимна. — В нощта на 23 май 1954 година рудовоз на име „Феникс“ потъва на двеста мили северно от Хавай, в Мюзишънс Сиймаунтс, дълга петстотин мили верига от подводни вулкани. Не знам дали корабът е бил унищожен от ядрен взрив или вече е потъвал. Експлозията е била на около две хиляди и сто метра под водата. Определих епицентъра, като изчислих разликите във времето и силата на труса по скалата на Рихтер по данните на шест сеизмични станции в Азия и Съединените щати. Пикът, регистриран от сеизмографите в онази нощ, е равен на измерените стойности след подземни ядрени опити. Няма природно бедствие, което дори бегло да наподобява такава експлозия. Оттогава в радиус от петдесет мили около епицентъра на взрива са потънали седем големи плавателни съда, като последният е „Океански търсач“, научно-изследователският кораб на НАОМ.
— Какво говорите? — изуми се Хена.
— Позволете ми да довърша разказа си и ще разберете. Потъването на толкова много кораби в такъв относително малък район е странно и освен това между тях има връзка, която изключва случайно съвпадение. Сред екипажите на седемте потънали кораба само от три има оцелели — танкер през 1968, контейнеровоз през 1972 година и „Океански търсач“. Четирите други плавателни съда, на които никой не е оцелял, имат нещо общо — съоръжени са били с изключително точен, сканиращ дъното сонар. Траулерите, изчезнали след 1954 година, са го използвали да откриват рибни стада. Корабът за полагане на кабели, потънал през 1977 година, е използвал сонара, за да търси равни участъци на океанското дъно, а чилийският метеорологичен кораб е съставял карта на Тихоокеанския басейн през 1982 година, когато е изчезнал безследно.
— Тези данни от списъка с плавателните съдове, които получихте от адвокатската кантора в Маями ли са? — попита Хена.
— Да. Дълго ги гледах, докато забележа връзката между потъналите кораби без оцелели. Когато установих, че всички са имали сонари за изследване на дъното, се досетих какво може да са видели. Мисля, че всички кораби са били потопени, за да не съобщят, че към повърхността се издига нов вулкан.
— Този вулкан свързан ли е с ядрения взрив от 1954? — попита президентът.
— Сигурен съм, че е така. Смятам, че експлозията е задействала изригването на вулкана. В района около Хавай, включително Мюзишънс Сиймаунтс, има нажежено място. Казано с прости думи, нажеженото място е локализирана зона на силна горещина дълбоко в земната мантия, пробива дупки в кората, докато тектоничната плоча се придвижва над него, и образува вериги от вулкани, които са толкова по-стари, колкото по-далеч се намират от него. С детонирането на ядрена бомба над нажежено място, земната кора отслабва още повече и магмата от литосферата получава нов, изкуствено създаден отдушник.