— Шегувате се — усмихна се Барнс.
Мърсър се изправи.
— Господин президент, вие казахте, че съм гост, а не пленник. Ако това е истина, искам да си тръгна. Щом не желаете да ме изслушате, тогава не виждам причина да оставам тук и да обяснявам. През последните няколко дни се опитаха да ме убият десетина пъти, и не защото се занимавам с престъпна дейност. Попаднах на нещо, но ако не се интересувате от онова, което имам да кажа, господа, напускам.
— Доктор Мърсър, моля ви, почакайте — обади се Хена. — Опишете ни какво се случи в Ню Йорк.
Мърсър им разказа за влизането с взлом, за въоръжените гардове в сградата и за мнението си за офиса.
— Около „Океански превози и товари“ има нещо непочтено и засега всички улики водят към руснаците — завърши Мърсър. — Но не знам защо.
— Господин президент — рече Хена, — след като доктор Мърсър и доктор Талбът са излезли от „Океански превози и товари“, изпратих неколцина агенти там. Сцената е била почистена. Не е имало нито трупове, нито кръв. Хората ми са установили, че в сградата е стреляно. Освежителите за въздух не са могли да замаскират миризмата на кордит. Не мога да потвърдя думите на доктор Мърсър, но не мога и да ги отрека.
— Току-що се сетих нещо. — Пол Барнс отново се включи в разговора, но този път с по-смирен тон. — Не си спомням подробности, но преди няколко години на бюрото ми попадна доклад от металург от Пенсилвания. Написаното звучи сходно с описанието на доктор Мърсър за експлозията през 1954 година. Той се сдобил с мостра от някакъв елемент. Не мога да се сетя името му, но имаше нещо общо с радиацията и морската вода.
— Спомняте ли си нещо друго? — подкани го адмирал Морисън, след като Барнс млъкна.
— Ейбрахам Джейкъбс — най-после отговори директорът на ЦРУ. — Това е името на учения. Убеден съм, че той знае нещо по въпроса.
— Можете ли да го намерите?
— Да.
— Искам го в кабинета си днес следобед. — Настойчивостта в гласа на президента зареди с енергия присъстващите. — Положението в Хавай е по-сериозно, отколкото предполагахме. Ако доктор Мърсър е прав и тази история излиза отвъд преврата на Ониши и включва руснаците, не искам дори да мисля за последиците.
— Струва ми се малко вероятно Такахиро Ониши и руснаците да са планирали това от петдесетте години на миналия век — каза Хена. — В света се промениха твърде много неща, за да бъде приложим подобен план.
— Може да става дума за брак, тоест съюз по сметка — предположи Мърсър, — сключен неотдавна с развитието на новата ситуация.
— Има логика — съгласи се президентът. — Но трябва да се свържем с доктор Джейкъбс. Дано той да ни каже какъв е залогът.
— Имате предвид освен възможното отделяне на Хавай? — язвително попита Хена.
Президентът му хвърли убийствен поглед.
— Господин президент, може ли да попитам нещо? — обади се Мърсър.
— Да, доктор Мърсър. Какво?
— Имам чувството, че разполагаме с ограничено време. Ониши или руснаците сигурно знаят, че ги подозираме. Вероятно са принудени да изтеглят крайния срок заради действията ми в Ню Йорк. Усещам, че положението в Хавай скоро ще стане критично.
— Знам какво ще попитате. Вече се погрижихме за това. Самолетоносачът „Кити Хоук“ и щурмовият кораб амфибия „Инчан“ са в пълна бойна готовност на триста мили от Хавай.
— Добра идея, сър, но аз исках да кажа друго. Смятам, че за да разберем по-добре срещу какво сме изправени, трябва да бъдат направени серия инфрачервени снимки на района, където е потънал „Океански търсач“.
Президентът погледна Барнс, който прерови куфарчето в краката си.
— Да видим. След тринайсет часа сателитът „КН-11“ ще прелети над северната част на Тихия океан. Онази птица има страхотни камери и няма да е трудно да промени орбитата си, за да мине северно от Хавай.
— След тринайсет часа. Това е твърде късно.
— Тогава какво предлагате?
— Или „СР-71 Блекбърд“, или някой от свръхмодерните шпионски самолети на военновъздушните сили, за които се предполага, че никой не знае.
— Пол?
— В „Едуардс“ има „СР-1 Рейт“, но ми трябва разрешение от вас, за да наредя да излети.
— Имаш го. Кога ще получим снимки?
— „Рейт“ ще бъде на мястото най-късно в шест и ще се върне след около час и половина. После още половин час, докато проявят снимките и ги изпратят тук.