— Предположих, че ще попитате, затова донесох част от споразумението. — Перченко извади лист от сакото си и зачете на глас:
— Никоя суверенна държава няма право да претендира за допълнителни земи, създадени от вулканична дейност, коралови образувания или други природни процеси, т.е. не вследствие на човешка дейност, извън изключителната зона от двеста мили, прилежаща към териториалното и море. Всички земи, създадени по този начин, са отворени за изследване и експлоатация от всяка нация или друга страна, която първа предяви към тях права, както е уточнено в член 231 на настоящето споразумение. Всички спорове за горепосочените земи трябва да се решават от Международния съд в Хага.
Донъли настоя за последното. Генадий изпи още една глътка водка, чакайки реакция от страна на събеседника си.
Кериков се замисли и после реши, че дипломатът се е придържал към първоначалната формулировка. Благодарение на тази поправка можеше да предаде вулкана на корейския консорциум, без да се страхува от последици в международен план. Съединените щати и Русия току-що се бяха отказали от всякакви претенции към вулкана и невъобразимото му богатство.
Кериков не издаде чувствата си.
— Това е приемливо. Ела. В реката ни чака лодка. Ще отпразнуваме успеха ти.
Двамата хукнаха в дъжда към каменната ограда и реката отвъд. Въпреки водата, стичаща се в очите му, Перченко видя достатъчно, за да осъзнае, че на кея не чака лодка. Той се обърна, за да попита човека на КГБ, когато Кериков нанесе удара.
Движейки се с бързината на мамба, Кериков стовари палката върху главата на Генадий. От раната над лявото око на Перченко рукна кръв, която се смеси с дъжда по лицето му. Дипломатът се строполи на земята. Кериков го завлече при ниската каменна ограда. Реката беше черна като нефт. В храстите бе скрита голяма пластмасова хладилна чанта. До нея имаше две циментови блокчета, свързани с верига, увита в мек плат. Двата й края бяха прикрепени към голямата буца лед в хладилната чанта.
Кериков избърса водата от очите си. В подобна нощ не трябваше да се страхува, че може да бъде забелязан от случаен минувач, но винаги имаше вероятност някой монах да дойде при реката, за да направи жертвоприношение. Той вдигна тялото на изпадналия в безсъзнание Генадий и го сложи на ниската ограда. Дишането на дипломата беше едва доловимо, но равномерно.
Кериков постави на оградата двете циментови блокчета и хладилната чанта и нахлузи веригата около врата на Перченко. Трябваше да бърза, защото ледът се топеше по-бързо, отколкото очакваше. Той хвърли лоялния посланик във водата. Тъмната река погълна Перченко. Циментовите блокчета бързо го повлякоха към дъното.
Кериков запрати след него и хладилната чанта, видя как слабото течение я отнесе и после тръгна към хотела си, прегърбил рамене в проливния дъжд. Представяше си какви ще бъдат полицейските доклади, когато най-после откриеха тялото. Перченко е празнувал приключването на преговорите. Алкохолът в кръвта му щеше да покаже, че е пийнал. Подхлъзнал се е в дъжда край реката, разбил си е главата в каменната ограда и е паднал във водата.
Нямаше да има подозрения за нечиста игра, защото платът около веригата нямаше да остави белези на врата му, а самата верига щеше да изчезне в тинестото дъно. Ледът, който я държеше, щеше да се разтопи за десетина минути и след това безжизненото тяло на Перченко щеше да плава свободно по реката.
Час по-късно Кериков седеше във всекидневната на хотелския си апартамент. Беше се изкъпал, облякъл бе строг костюм и държеше чаша шотландско уиски. Ромоленето на дъжда се чуваше през дръпнатите завеси на френските прозорци. Осветлението беше оскъдно. Една-единствена лампа блестеше ярко върху документите на масичката за кафе. Кериков ги бе прегледал десетина пъти през последните няколко дни и имаше чувството, че ги знае наизуст. Те бяха шансът му за бъдеще извън Русия, за каквото не бе и мечтал.
Ледът в чашата леко изтрака, когато Кериков отпи глътка уиски. Той я остави и взе един от листовете. Там бяха записани резултатите от анализа на минерала, направени от доктор Бородин по време на наблюденията му през последните няколко месеца. Цифрите бяха зашеметяващи. Един тон извлечен вулканичен материал съдържаше четири килограма използваема руда. Обработени, тези четири килограма щяха да дадат около килограм висококачествен метал с всичките му изключителни свойства. За да направи сравнение, Бородин бе обяснил, че в диамантена мина трябва да бъдат изкопани двеста и петдесет тона от покриващия пласт над залежите, за да се добие един карат, като съотношението е един милиард към едно.