Кериков избра друг лист. Там бе описан планът на Бородин за действителния добив на минерала. Кораб, снабден с огромна помпа, ще бъде разположен над някой по-слабо активен отвор на вулкана. Вътре ще спуснат тръба от волфрам и стомана и ще включат помпата. Лавата ще се изтегля директно от вулкана в кораба, където ще се охлажда и разтрошава на обработваеми парчета, които ще се товарят на чакащи кораби, за да бъдат пречистени в разположени на сушата пещи. Най-скъпото нещо в тази операция беше корабът с помпата и след като купиха идеята, корейците вече го строяха в Пусан.
Някой похлопа на вратата. Кериков подреди листовете, отпи още една глътка уиски и отиде да отвори. На прага стояха двама млади азиатци. Всеки държеше обемист куфар. Кериков ги пусна да влязат, без да пророни дума.
Корейците отвориха куфарите, разкривайки заплашителна камара от електроника, и бързо наредиха техниката — камера, монитор и компютъризирано приемно-предавателно устройство. Единият постави малка сгъваема сателитна антена на перваза на прозореца, гледащ към вътрешния двор. Стоманената чиния не се виждаше от улицата, намираща се на двайсет метра отдолу.
Когато уредите бяха настроени, единият от младите мъже започна да въвежда заповеди. Машините пиукаха и бръмчаха. Накрая на цветния монитор се появи пробна картина. Другият азиатец показа картонена карта пред камерата. Изображението на втората пробна картина изпълни екрана на огромен, монтиран на стената телевизор с висока разделителна способност в Пусан. Двамата корейци си кимнаха и излязоха. След миг пробната картина изчезна от монитора и на нейното място се появи красиво обзаведена стая.
Кериков седеше на дивана пред циклопското око на миникамерата, която показа деветима възрастни мъже, разположили се около лакирана черна маса. Нито един не беше по-млад от седемдесет години, но черните им очи бяха живи и съсредоточени. Лицата им бяха сбръчкани, а косите побелели. Зад тях имаше червен гоблен, изобразяващ завладяването на Азия от Чингис хан, а от двете им страни — огромни порцеланови вази.
Кериков леко кимна, за да покаже уважението си към деветимата шефове на „Хидра Консолидейтид“. И те на свой ред направиха същото.
— Добър вечер, господа — поздрави Кериков, след като приключи глупавият според него азиатски ритуал.
— Добър вечер и на вас, господин Кериков. — Сателитната връзка преправяше гласовете им и автоматично превеждаше думите на руски и на корейски. Системата работеше безотказно, стига изреченията да не съдържаха неясни изрази. От името на консорциума говореше Уей Хю Донг, както бе правил през цялото време на преговорите. — Надявам се, че този начин на разговор е приемлив за вас.
— Готов съм да се съглася с предложението, за което се споразумяхме.
— Бихме искали да знаем защо беше необходимо протакането. — Електрониката замаскира безпокойството в гласа на Уей, но въпросът разкри чувствата му.
— Уверявам ви, че беше необходимо, господа. — Кериков знаеше, че успокояващата усмивка няма да подейства, затова се въздържа. — Когато видите местоположението на минералните залежи, ще разберете, че трябваше да бъдат взети мерки, за да се гарантира сигурността им.
— Надявам се, че нищо няма да попречи на бъдещата ни дейност.
— Разбира се — побърза да отговори Кериков. Ръцете на американците и руснаците бяха вързани и само Такахиро Ониши представляваше пречка, но докато корейците стигнеха до вулкана, той щеше да бъде елиминиран.
Отстраняването на милиардера расист беше необходим риск по време на финалния етап на проекта „Вулкан“. Ониши беше програмиран да се опита да отцепи Хавай от Съединените щати и Кериков се нуждаеше от него до последния момент. Но сега богатството от минерали беше извън контрола на Америка и на Ониши, ако някога успееше в стремежа си да получи независимост.
— Тогава всичко е наред, така ли? — попита Уей, привличайки вниманието на Кериков към настоящето.
— Да. Готов съм веднага да ви предам последните данни. — Кериков прикри напрежението, което бе свило стомаха му.
— А ние сме готови да ви кажем номера на сметката. — Устните на Уей се движеха, преди да се чуе компютърно измененият му глас. — В знак на добра воля, ние ще говорим първи.