Уей кимна на помощник, който се намираше извън кадър, и след миг затрака телетипът, свързан с приемно-предавателното устройство. Кериков положи усилия да не отмества поглед от камерата. Да гледа към телетипа щеше да бъде голям срам.
Телетипът спря и Кериков сложи няколко листа в свързания със сателита преносим факс. Страниците съдържаха последните резултати и доклади от анализите и точните координати на острова на доктор Бородин.
Кериков видя, че очите на Уей са приковани в някого извън обхвата на камерата, затова си позволи да погледне към телетипа. Сто милиона американски долара току-що бяха прехвърлени в Националната банка на Кайманите на Карибските острови. Номерата на трансфера и на сметката бяха най-отдолу.
Уей Хю Донг получи потвърждение от техник извън кадър и отново се обърна към обектива.
— Информацията изглежда достоверна, господин Кериков. Мисля, че сега разбирам защо имаше протакане, и аплодирам дързостта ви. Трябва да ми простите, но има заповед за запор на парите. Не можете да ги пипате, докато не изпратя на банката друг код. — Уей не показа никакви чувства, докато разкриваше двойната игра. — Когато инженерите ми отидат на мястото и потвърдят информацията ви, парите ще бъдат освободени.
Кериков слушаше и едва сдържаше гнева си.
— Сигурно разбирате, че трябва да предпазим тази голяма сума от измама — добави Уей. — Не че ви подозираме. След като бъде определена стойността на новия минерал, ще изпратя кода и парите ще бъдат ваши. Лека нощ, господин Кериков.
Мониторът угасна. Камерата в хотелския апартамент на руснака продължи да записва и да предава, затова деветимата корейци видяха как Кериков вдига крак към екрана на монитора и после атакува видеопредавателя. Образът избледня и той ритна камерата, запращайки я към стената.
— Гадни копелета — изкрещя Кериков, след като се овладя достатъчно, за да говори. — Пият пикнята си и ядат лайната си.
Той кипя от гняв десетина минути. Псувните, които не бе употребявал, откакто се върна от Афганистан, се изчерпаха. Когато най-после се успокои, той изпи разреденото уиски в чашата си и сетне надигна бутилката. Силният алкохол опари стомаха му.
Неизвестно как, корейците бяха разбрали, че той действа, без да е упълномощен от руското правителство, и стоте милиона долара са предназначени лично за него, а не за държавната хазна. Знаеха, че няма да си навлекат гнева на държавата, и можеха да бавят безкрайно трансфера на парите. Кериков не разполагаше с въоръжени сили и беше неспособен да им попречи.
Той се засмя на себе си, признавайки, че е бил надхитрен. Но после в очите му блесна сатанинска светлина. За нищо на света не би позволил на корейските копелета да го прецакат, след като все още имаше скрит коз.
Белия дом
Пол Барнс се бе свил на стола си срещу президента, сякаш меката кожа можеше да го предпази от унищожителната му критика. Президентът, обикновено спокоен и уравновесен, беше бесен, защото директорът на ЦРУ не бе успял да намери доктор Джейкъбс.
— Докладът попадна на бюрото ми преди години — неубедително се оправда Барнс.
— Ти си шеф на най-могъщата шпионска мрежа в света, а не можеш да откриеш човек, който се намира на не повече от двеста мили от Вашингтон. — Вътрешният телефон на президента иззвъня. — Да?
— Останалите се върнаха, сър.
— Благодаря, Джой. Покани ги да влязат. — Президентът отново се обърна към Барнс. — По-късно ще продължим разговора.
В Овалния кабинет влязоха Ричард Хена и адмирал Морисън. И двамата бяха унили. Лицата им бяха изнурени и бледи. Хена си наля малко уиски.
— Къде е доктор Мърсър? — попита президентът.
— Вероятно ще дойде след няколко минути — отговори Хена. — Да го изчакаме ли?
— Не, не можем да си позволим да губим време. Дик, какви са последните новини от Хавай?
— Боя се, че няма много за докладване, сър. Никаква вест от Ониши. Изпратих неколцина агенти да наблюдават имението му, но още не са съобщили нищо подозрително. Не научихме нищо и от подслушването на телефона му, но смятам, че важните разговори ще бъдат кодирани.
— Открихте ли връзка между Ониши и кмета Такамора?
— Снощи Такамора е отишъл в дома на Ониши, но още не е излязъл оттам. Предполагаме, че двамата работят заедно върху опита за преврат. Вероятно Такамора ще бъде лидерът, а Ониши ще играе ролята на поддържаща сила.
— А ти какво научи, Том?