— Ейб, възможно ли е някой да е направил същото откритие преди теб? — попита Мърсър.
— Не — уверено отговори Джейкъбс. — Макар че от „Уайт Сандс“ липсваха няколко рудни проби, не мисля, че някой в света би се сетил за това.
— Сигурен ли си? — настоя Мърсър.
— Да. Само Съветският съюз и Китай са правили опити като нашите на атола Бикини. Китайците нямат учени от такъв калибър, а единственият руснак, за когото чух, че изследва подобни екзотични метали, почина отдавна.
— Кога? — попита Мърсър.
— Мисля, че през шейсетте години на миналия век. Публикува няколко гениални статии за промените в металите след ядрени опити, но работата му е съсредоточена предимно върху ефекта, който те оказват на танковите и корабните брони. Името му е Пьотр Бородин.
— Господи — възкликна Мърсър. — Тук ли са още снимките от шпионския самолет?
Пол Барнс извади фотографиите и ги сложи на бюрото на президента. Цветовете им бяха фантастични — пурпурночервено, синьо-зелено, ослепително бяло, индиговосиньо и ярко жълто — и образуваха концентрични кръгове. Отдолу на всяка снимка бе напечатан часът, мястото и височината. Мърсър забеляза, че фотосите са правени от четирийсет и пет хиляди метра, далеч над земната атмосфера, и остана смаян от възможностите на новия „СР-1 Рейт“.
Докато чакаше реда си да ги разгледа отблизо, той се запита защо всички присъстващи искат да ги видят. Съмняваше се дали някой друг освен Барнс е виждал инфрачервени снимки от този вид. Мърсър реши, че причината е любопитството, което кара хората да зяпат в строителните изкопи.
Разгледа почти еднаквите снимки, докато намери онази, която търсеше. Компютърът, контролиращ камерата, бе отбелязал географската дължина и ширина.
Мърсър измърмори нещо под носа си.
— Какво казахте?
— Банкокското споразумение — прошепна той.
— Какво…
— Срещата, която тече в момента и може да подари на някого най-голямото откритие досега — отговори Мърсър, предугаждайки въпроса. — Ейб, доктор Бородин има ли деца?
— Не виждам какво общо има…
— Отговори ми, по дяволите.
Разпалеността в гласа на Мърсър накара Джейкъбс да пребледнее.
— Да, син.
— Измамили са ни — заяви Мърсър и вдигна глава. В очите му се четеше уважение към автора на плана.
— Какви ги говориш?
— Доктор Бородин е жив и здрав, господа, и ни е изпреварил с четирийсет години. — Мърсър говореше бавно, докато съзнанието му започна да разплита загадката, датираща от четири десетилетия. — Изтърпете ме още няколко минути. Да предположим, че в началото на петдесетте години Бородин по някакъв начин открива съществуването на бикиния, и решава да създаде технология за „производството“ му. Убеждава руското правителство да му предостави атомна бомба. Спомнете си, че по онова време тези играчки бяха дефицитна стока, затова проектът му трябва да е бил високо приоритетен. След това той напълва кораб с висококачествен ванадий, изпраща го на предварително избрано място близо до действащ вулкан и потопява кораба заедно с бомбата. Щом корабът стига до океанското дъно, Бородин детонира ядрената бомба и по-късно фалшифицира смъртта си, за да няма никаква връзка с него.
— Има ли данни за изчезнал рудовоз? — попита Ейб.
— „Феникс“, потънал на 23 май 1954 година — отговори Мърсър. — Корабът е записан като превозващ баласт от Кобе, Япония, до Щатите, но един Господ знае какво всъщност е пренасял.