— Какво ще правим сега? — Президентът обходи с поглед събраните в стаята.
— Първата крачка е да спрем преговорите в Банкок — отговори Мърсър.
— Какво общо има това…
— Господин Хена, ако се вгледате в тази снимка, ще видите, че центърът на вулкана на Бородин е точно на границата на хавайската изключителна зона от двеста мили. Готов съм да се обзаложа, че в момента Бородин е там и проучва епицентъра на вулкана. Веднага щом разбере, че ще се появи на повърхността извън границата, той ще се свърже с руския представител на конференцията в Тайланд и ще го накара да подпише споразумението.
— Това ще направи вулкана ничия собственост, нали? — попита адмирал Морисън.
— Ще бъде на онзи, който пръв го забележи.
— А какво ще стане, ако вулканът е в зоната?
Никой нямаше отговор на въпроса на доктор Джейкъбс. Всъщност всички знаеха отговора, но никой не беше достатъчно смел, за да го изрече на глас. Мърсър погледна Ейб и видя, че бившият му преподавател е задал въпроса, защото наистина не знае отговора.
— Ще има война, Ейб.
Веднага щом бе произнесена последната дума, всички в кабинета започнаха да говорят едновременно. Президентът удари с длан по бюрото, за да ги накара да млъкнат, и когато заговори, гласът му беше спокоен.
— Доктор Мърсър има право. Не можем да позволим такава ценна стока да принадлежи другиму освен на Съединените щати. След като знаем какъв е залогът, заплахите на Такахиро Ониши придобиват много по-зловещи измерения. Вече е ясно защо го прави. Ако вулканът избие на повърхността в зоната от двеста мили около Хавай и превратът му успее, той ще продава вероятно най-скъпата стока в света. Но не мога да повярвам, че Съветите са забъркани. Отношенията ни с тях никога не са били по-добри.
Мърсър забеляза, че президентът нарича бившия враг със старото му име. Не Обединение на независимите държави, а отново „Съветите“.
— Пол, използвай всичко, което е на твое разположение, за да проучиш Бородин — за кого е работил, преди да изчезне, какво е станало с бившите му шефове. Дик, продължи да ровиш за Ониши. Искам да знам защо е станал предател.
— Вече имам нещо по този въпрос. — Хена извади лист от куфарчето си. — Родителите му са родени в Япония и са имигрирали в Съединените щати през трийсетте години. През Втората световна война били изпратени в трудов лагер в Калифорния. И двамата починали там, майка му на 13 юни 1942, а баща му шест месеца по-късно. Ониши е отгледан от леля и чичо, които също са прекарали войната по лагери. Чичо му има досие в Бюрото за антиамерикански протести и петиции. Арестуван е два пъти — за опит за проникване в Пърл Харбър и за нападение срещу полицай на прояпонски митинг в Хавай през лятото на 1958. Изглежда идеята Хавай да бъде щат на САЩ не му е допадала. Видях екземпляр от памфлетите, които е печатал. Пълен е с антиамериканска пропаганда и призовава жителите на Хавай от японски произход, тогава и сега мнозинство на островите, да се противопоставят на референдума да бъдат щат на САЩ и да станат независима нация, лоялна на Япония. Чичото на Ониши се е самоубил веднага след като Хавай се присъединява към САЩ през март 1959 година. Няма информация дали Ониши е споделял радикалните политически възгледи на чичо си, но няма данни и за противното.
— Благодаря, Дик. Мисля, че това е отговорът, който ни трябва, но проблемът си остава. — Президентът изправи рамене и заговори с твърд глас. — Не знам какъв ще бъде следващият ход на Ониши, но искам да бъде съставен подробен план за бойни действия не само за Хавай, но и за онзи нов вулкан. Не знам дали имаме законни права върху новия остров, но няма начин да не спечелим битката. Ако се наложи, ще заповядам да взривят с атомна бомба проклетото нещо. А сега, господа, ако ме извините, трябва да се обадя на дипломатите ни в Банкок и да им кажа да не подписват договора. Искам да ми докладвате на всеки час. Доктор Мърсър, моля ви, бъдете на разположение в случай че отново ни потрябвате. Доктор Джейкъбс, благодаря ви. Ще се погрижим за благополучното ви прибиране вкъщи.
Присъстващите станаха и започнаха да излизат.
Мърсър се сбогува с Ейб, даде домашния си телефон на Джой Крейг и взе Тиш. Докато пътуваха в таксито, тя го разпитваше, но Мърсър мълчеше и се чудеше как би реагирал президентът, ако разбереше, че съпругата му е прекарала следобеда с руска шпионка.
Хавай
Боинг 747 на Японските авиолинии, идващ от Токио, беше последният самолет, който получи разрешение да се приземи на международното летище в Хонолулу. Верните на Ониши и Такамора служители бяха изпълнили инструкциите и бяха повредили радарите и компютрите, контролиращи другите технически системи. Разрешение за кацане се даваше само на самолетите, които нямаха достатъчно гориво, за да бъдат пренасочени. Хавай бе изолиран от външния свят.