— Благодаря, Дик. — Мърсър за пръв път употреби малкото име на директора на ФБР.
Той прекъсна връзката и набра номера на Хари Уайт. След двайсет позвънявания Мърсър затвори и се обади в „При Дребосъка“. Пол Гордън му каза да почака и след минута се чу гласът на Хари.
— Готов ли си пак да бъдеш бавачка, Хари?
— Ти ли си, Мърсър?
— Да. Можеш ли да дойдеш и да се грижиш за Тиш?
— Защо? Какво прави?
— Спи гола.
— Добре. С удоволствие ще се грижа за нея. Ще бъда при теб след петнайсетина минути.
Мърсър затвори, вдигна будилника от пода и изправи снимката на майка си на нощното шкафче. Щракна електрическия ключ и стаята се обля в млечнобяла светлина.
Той стана и изпъшка. Напрежението през последните няколко дни му се отразяваше. Раменете му бяха охлузени от катеренето по вагона в метрото, а петите и прасците още го боляха от скока в река Потомак. Драскотините на лицето му бяха хванали коричка и зарастваха, но се отваряха всеки път, когато раздвижеше челюсти. На крака му имаше синьо-червено петно там, където го бе одраскал куршумът.
— Господи — измърмори той и тръгна към банята.
Мърсър се изкъпа и бързо облече широк черен панталон и черна тениска с дълги ръкави. Чорапите и ботушите му също бяха черни. Почувства се освежен, но все още не беше в обичайното си състояние.
Слезе в кухнята и тъй като не го биваше в готвенето, се суети десетина минути, докато си приготви омлет с последните три яйца в хладилника, парче сирене, няколко резенчета лук и половин консерва риба тон.
После занесе чинията с храната в кабинета си, сложи я на бюрото и запали лампата. Напъха в устата си голям залък от омлета и извади ключ, скрит под справочник по минералогия на лавицата зад бюрото.
Мърсър отключи дъбовата врата на съседната стаичка, където имаше огнеупорен сейф, изкривено и обгоряло парче дуралуминий от дирижабъла „Хинденбург“ и шкафче с множество чекмеджета, което съхраняваше стотина ценни геологични проби, събирани през годините. На пода имаше старинен сандък, пълен със сувенири от мисията му в Ирак.
Мърсър измъкна от килера тежкия сандък и вдигна капака. Най-отгоре на купчината имаше картечен пистолет „Хеклер и Кох“. Произведеното в Германия оръжие беше зловещо и изстрелваше шестстотин деветмилиметрови куршума в минута. Мърсър го почисти и го остави настрана, а после извади автоматичен пистолет „Берета“. След като бе изместила уважавания колт като основно оръжие в американската армия, беретата многократно бе доказала достойнствата си в бойни условия. Пистолетът също беше в отлично състояние.
Следващото нещо, което Мърсър извади от сандъка, беше най-тежко — дебел найлонов колан с кобур за беретата, торбички за резервни пълнители и калъф за петнайсетсантиметров нож. Най-отдолу имаше комплект за първа медицинска помощ и компас.
Мърсър сложи пистолета в кобура и натъпка бойната екипировка в лека брезентова чанта. Дръпна ципа, бутна до стената почти празния сандък, заключи вратата на стаичката, пъхна ключа под дебелия справочник и извади последното оръжие, като първо провери дали е заредено. Лапна още една голяма хапка от яйцата и се закле никога повече да не прави омлет с риба тон.
— Мърсър? — извика Тиш от кухнята.
— Тук съм.
Тя влезе в кабинета. Беше облякла памучната му блуза с надпис „Пен“, която стигаше до средата на стройните й бедра. Не си беше сложила сутиен и гърдите й се очертаваха. С разрошената си коса и сънени очи, Тиш изглеждаше уязвима и невероятно привлекателна.
— Тази блуза ти стои много по-добре, отколкото на мен — отбеляза Мърсър и се усмихна.
— Не ме гледай. Изглеждам ужасно. — Тя прокара пръсти през косата си, за да я отметне от лицето си, и забеляза чантата. — Чух, че тропаш. Какво става?
— Заминавам за два-три дни. Мисля, че най-после ще мога да сложа край на всичко и ако ми провърви, ще ти доведа Валерий Бородин.
Очите й блеснаха.
— Мислех си за него и не можах да повярвам колко много искам да го видя.
— Дай ми два дни и той е твой. — Мърсър искрено се радваше за нея. — Да отидем в бара. Нуждая се от кафе.
— Какво е това? — попита Тиш. Погледът й се бе спрял на големия камък до вратата.
— Носи ми късмет — отговори Мърсър и прокара пръсти по вълнообразната повърхност. — Кимберлит. Даде ми го директорът на „Де Беерс“ в знак на благодарност, че спасих живота му след срутване в мина в Южна Африка. Кимберлитът е най-разпространеният вид матричен камък в диамантените мини. Не струва нищо, но почти всеки диамант, намерен през последните сто години, е открит в залежи от кимберлит с вулканичен произход.