Той не й каза, че това парче кимберлит съвсем не е без стойност. В камъка имаше осемкаратов диамант с изумителен синьо-бял цвят. Нешлифован, диамантът струваше около четвърт милион долара, а ако някога дадеше да го шлифоват, кой знае каква щеше да бъде цената му?
Докато Мърсър правеше кафе, на външната врата се позвъни. Хари влезе и се отправи към бара, минавайки през библиотеката, като се подпря на дръжката на вратата, за да не падне.
— Издокарал си се като нинджа. Къде отиваш?
Мърсър погледна черните си дрехи и сви рамене.
— Темата е любимата ти екологична катастрофа. Приличам ли ти на разлято петно нефт?
— Приличаш ми на глупак — отговори Хари и седна до бара. Цигарата в устата му подскачаше при произнасянето на всяка дума.
— Здравей, Хари — поздрави го Тиш и го целуна по брадясалата буза.
— Излъга ме, Мърсър. Каза, че тя е гола.
Тиш не разбра думите му, но вече познаваше Хари и Мърсър достатъчно добре, за да не се обижда.
— Дай едно питие — добави Хари.
Мърсър му наля „Джак Даниълс“ и безалкохолна напитка с джинджифил.
— Ще забода още едно кабърче на картата — съобщи Мърсър.
— Какъв цвят?
— Безцветно.
Хари знаеше, че обикновеното кабърче в Ирак означава тайна правителствена мисия, а онова в Руанда обозначава епизод на насилие в живота на приятеля му. Замъглените му от изпитото уиски очи се проясниха малко.
— Къде отиваш?
— Не трябва да ти казвам „Хавай“, затова няма да го кажа — усмихна се Мърсър.
— Тогава предполагам, че кръгът се затваря — тихо отбеляза Хари.
Мърсър погледна часовника си и преметна на рамо чантата.
— Трябва да тръгвам. Дай ми ключовете на твоя пикап.
Хари извади от джоба си ключовете на очукания си пикап и му ги хвърли.
— Ще се върна след два-три дни. Грижи се за всичко тук. — Мърсър целуна леко Тиш. — Бъди добра и не създавай вълнения на стария Хари.
Докато излизаше от къщата, Мърсър спря в библиотеката и се усмихна на купчината снимки в рамки на пода. Най-горната показваше Мърсър и друг мъж, застанали на гъсеничната верига на огромен булдозер. Надписът отдолу гласеше: „Мърсър, ти пак успя. Този път наистина съм ти длъжник.“ Подписът беше на Даниъл Танака. Емблемата на машината беше предпазна каска и екскаватор на „Ониши Минералс“.
— Дългът ти е платен, Дани.
В тъмната нощ порталът на военновъздушната база „Андрюс“ в Морнингсайд, Мериленд, приличаше на надлез над магистрала. Металният покрив на няколко малки остъклени постройки се простираше над ярко осветения път. Мърсър спря и старите спирачки на пикапа на Хари застъргаха като нокти по черна дъска. Младият чернокож пазач подозрително огледа превозното средство. Дик Хена застана зад него, сложи ръка на рамото му и му каза нещо.
Директорът на ФБР излезе от караулката с бронирани стъкла, приближи се до пикапа, отвори вратата и седна, без да говори.
Мърсър потегли.
— Знам, че доскоро си карал ягуар кабриолет — най-после каза Хена. — Предполагах, че втората ти кола ще е малко по-хубава.
Мърсър се закашля, когато двигателят на форда се задави и в кабината нахлу облак от лютиви изгорели газове.
— Взех я назаем — усмихна се той и погледна големия кафяв плик в ръката на Хена. — Това за мен ли е?
— Да. — Хена остави плика на седалката между двамата. — Две от инфрачервените снимки от шпионския самолет и чертежите на къщите на Такахиро Ониши и помощника му Кенджи. За какво са ти, по дяволите? Знаеш, че отиваш само като съветник и наблюдател.
— Абсолютно — съгласи се Мърсър. — Но когато започне атаката, ще ми трябват материали, по които да давам съвети.
— Завий наляво. Ти си един от най-съобразителните хора, които познавам, но не ми е ясно как ще слезеш от „Инчан“ и ще се промъкнеш в Хавай.
Мърсър го погледна престорено учудено.
— Далеч съм от подобна мисъл, но винаги съм мечтал да пътувам на щурмови кораб. Нямам намерение да напускам бдителното око на флота. А сега сериозно, Дик. Там ще ти трябва някой, който знае какво е положението и разбира от бикиний. Мисля, че Ейб Джейкъбс няма да се справи. Аз разкрих цялата тази бъркотия и искам да се погрижа да приключи.