Хена не отговори.
— Вярваш ли на всичко това? — попита Мърсър.
— Не.
— Хубаво, защото това са най-големите глупости, които някога съм изричал. — Мърсър го погледна. Лицето на Хена ту се осветяваше от уличните лампи, ту се скриваше в непрогледен мрак. — Щом знаеш, че смятам да сляза от „Инчан“ и да стигна до островите, тогава защо ми позволяваш да отида?
— Елементарно. Знам, че укриваш информация от мен — спокойно отговори Хена. — И тази информация е изключително важна за приключването на цялата история. Ти си единственият човек, който знае какво става, по дяволите, а в добавка си и достатъчно луд самоубиец, за да се опиташ да го спреш.
— Оценявам искреността и доверието ти — иронично отговори Мърсър. — Но смъртта не е в списъка на приоритетите за ваканцията ми в Хавай.
— Завий пак наляво.
Мърсър изпълни указанията и подкара успоредно на железобетонна писта, опасана със сини светлини.
Пикапът се приближи до няколко големи хангара. Мощни прожектори обливаха в светлина металните им стени. Мъже в сини работни комбинезони сновяха насам-натам, носейки инструменти и папки.
— Влез в първия хангар — заповяда Хена.
Мърсър намали, мина покрай няколко преносими генератора, използвани да запалват моторите на реактивните изтребители, вкара форда в хангара и спря на място, което му показа сержант с прошарени коси. Униформата му беше окичена с отличия.
Хена стисна ръката му.
— Всичко готово ли е?
— Да, сър. В кабинета има авиаторска униформа и самолетът-цистерна „КС-135“ е готов да излети от Омаха. Друг чака близо до Сан Франциско. Никога няма да разбера защо военновъздушните сили плащат за транспорта на цивилно лице.
Мърсър видя самолета, когато влезе в хангара, но не отдели време да го разгледа отблизо. „Макдонъл Дъглас Ф/А-18 Хорнет“ стоеше леко на колесника си, сякаш се готвеше за скок. Под заострените му крила нямаше оръжия, но там като тлъсти пиявици се бяха впили два резервоара. Линиите му бяха изчистени и носът — остър, а под пилотската кабина се виждаха шестте къси дула на оръдието. Самолетът беше двуместен, което означаваше, че е тренировъчен.
— Качвал ли си се на изтребител? — снизходително се усмихна сержантът.
— Не — отвърна Мърсър.
— Буба много ще те хареса.
— Буба?
— Здрасти — каза някой с акцент от Южна Джорджия.
Мърсър се обърна. Мъжът изникна от сянката на стената, сякаш излезе от пещера. Беше облечен в модерна авиаторска униформа и имаше момчешко лице с разрошени коси, а когато се усмихна, се видя, че един от предните му зъби липсва. Между червените, бели и сини линии на каската му пишеше „Буба“.
Изобщо не отговаряше на представата на Мърсър за пилот.
— Били Рей Йънг — представи се той и протегна кокалестата си ръка. — Наричай ме Буба.
— Мърсър.
Двамата стиснаха ръце, а Хена не се сдържа и се засмя, като видя, че лицето на Мърсър пребледня.
— Радвам се, че ще имам компания — добави Буба. — Известно време бях в затвора и там не разговарях с много хора.
Мърсър погледна Хена. Директорът на ФБР не каза нищо, но очите му искряха от присмех.
— Ела с мен. Ще ти дам пилотски костюм.
Мърсър тръгна след пилота. Били Рей му разказа за престоя си в затвора и обясни, че бил наказан, защото прелетял под моста Голдън Гейт. Акцентът му беше толкова силен, че Мърсър разбираше не повече от една трета от думите му. Буба му показа как да се вмъкне в тясната униформа на летец.
Двамата се върнаха в хангара и Дик Хена вдигна брезентовата чанта на Мърсър.
— Тежичка е за няколко чифта бельо.
— Четката ми за зъби е оловна — обясни Мърсър и грабна чантата си от ръцете му.
Един от механиците взе чантата, сложи я в отделението за оръжия в самолета, заключи го със специална отвертка и се отдалечи.
— Качвай се, Мърсър. Трябва да спазим графика. — Били Рей вече се бе настанил на седалката.
— Не се притеснявай от него, Мърсър — каза Хена. — Той е един от най-добрите пилоти във военновъздушните сили. Служебната му характеристика от войната в Персийския залив няма равна.
— Това трябва ли да ме накара да се почувствам по-добре? — усъмни се Мърсър.
— Е, не — усмихна се Хена и протегна ръка. — Щом стигнеш до самолетоносача, хеликоптер ще те прехвърли на „Инчан“. Ще ти се обадя там. Успех.