— Благодаря, Дик. — Мърсър се приближи до самолета и се изкачи по металната стълба до пилотската кабина.
Сержантът му сложи предпазния колан, набързо изброявайки петдесетте неща, които Мърсър не трябва да прави и да докосва по време на полета.
— Ще речеш ли нещо на раздяла, сержант?
— Да. Ако повърнеш, ще кажа на помощник-капитана на „Кити Хоук“ да те накара да почистиш. — Сержантът потупа Мърсър по каската и слезе по подвижната стълба.
— Готов ли си? — попита Били Рей.
— Да го направим, Буба — уморено отговори Мърсър. Изведнъж петте часа сън му се сториха недостатъчни, но се съмняваше дали ще може да заспи в самолета.
Били Рей затвори прозрачния покрив на изтребителя и включи двата реактивни двигателя, които забръмчаха оглушително.
От мрака се появи влекач. Техникът закачи теглича за предната част на колесника и влекачът изтегли самолета от хангара. По интеркома Мърсър слушаше разговора между диспечерите в кулата и самолетите в района. Били Рей заговори с наземния контрол и акцентът му почти изчезна. Гласът му стана отривист и професионален и Мърсър се почувства малко по-добре.
— Повръщаш ли на карнавални полети, Мърсър? — попита Били Рей и безпокойството на Мърсър отново се засили.
— Не се тревожи за мен, Буба.
Влекачът спря. Шофьорът изскочи от кабината и откачи теглича. Били Рей подаде тяга и двайсет и пет тонният изтребител започна да вибрира от мощността на двигателите си. „Ф-18“ стигна до началото на пистата и спря, очаквайки разрешение от контролната кула да излети. Сините лампи от двете им страни сякаш се сливаха на хоризонта.
Когато получиха разрешение за излитане, Буба нададе оглушителен боен вик и увеличи тягата.
От двата реактивни двигателя излезе синкаво-бял пламък. Самолетът се изправи на пневматичния си колесник и се стрелна по пистата. Мърсър бе прикован към седалката.
Когато скоростта достигна двеста възела, Били Рей дръпна лоста и изтребителят се стрелна към черното небе. Специалният пилотски костюм автоматично стегна гърдите на Мърсър, за да не може кръвта да се отдръпне от главата му и да причини загуба на съзнанието. Той сграбчи страничните облегалки, докато гледаше как стрелката на висотомера се завъртя като хиперактивен часовник.
Буба уравновеси самолета едва когато стигнаха височина десет хиляди метра и на Мърсър му бяха необходими няколко минути, за да успокои стомаха си. Шейсет секунди по-късно последва разтърсваща експлозия и оглушителният рев на двигателите изведнъж заглъхна. Отначало Мърсър помисли, че Били Рей е взривил изтребителя, но после осъзна, че са преминали звуковата бариера.
— Какво ще кажеш за този „Ф-18“? — попита Буба.
— Изгарям от нетърпение „Юнайтид Еърлайнс“ да започне да ги използва за пътнически полети. Има ли си име?
— Разбира се — гордо отговори Били Рей. — „Мейбъл“.
— На майка ти?
— Не, на шампионката на татко. От години печели състезанията за най-млекодайна крава.
Мърсър се отпусна на седалката, доколкото беше възможно, облегна глава на плексигласа на пилотската кабина, затвори очи и осъзна, че заспиването ще бъде много по-лесно, отколкото предполагаше. Дразнеше го единствено фалшивото тананикане на Буба.
Събуди се само веднъж между Вашингтон и Западния бряг. Беше най-кошмарният миг на ужас, който бе преживявал. Още бе тъмно и Мърсър едва различи светлините на друг самолет, летящ съвсем близо до „Ф-18“. Били Рей сякаш искаше да го блъсне. И двата летяха със свръхзвукова скорост, но другият самолет бързо изпълваше прозрачната пилотска кабина на изтребителя. Мърсър се подготви за неизбежния удар, но Буба мина отдолу на по-малко от десет метра.
Поразен, Мърсър с интерес видя как от мрака се появи тръба и влезе в ореола светлина около изтребителя. Едва когато маркучът залепна към резервоара от дясната страна на пилотската кабина, той осъзна, че ги зареждат във въздуха. „КС-135“ напълни резервоарите на „Ф-18“ за няколко минути. Докато маркучът се прибираше в самолета-цистерна, няколко капки гориво замръзнаха в разредената атмосфера и заблестяха като искри.
— Благодаря за биберона. Бебето беше гладно — каза Били Рей на екипажа на цистерната.
Той издигна изтребителя над бавно движещия се „КС-135“ и подаде тяга на двигателите. След миг зареждащият самолет остана на километри зад тях и „Ф-18“ се приближи до скоростта на звука. Когато в пилотската кабина отново настъпи тишина, Мърсър облегна глава на плексигласа и заспа.